Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов ЗАПОВЯДА да не се иска оставката на правителството
  • Новини

Борисов ЗАПОВЯДА да не се иска оставката на правителството

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
zapoveoedboyko.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Оставихме им парите за магистрала „Хемус“ в сметка, а те ги опукаха. За тая една година, една лъжица асфалт не са изсипали. Една година няма подменена мантинела, следствие на катастрофите. Само харчене на парите, които им оставихме“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във Варна, на среща със симпатизанти на партията.

„Вчера сутрин, вървеше надпис по телевизиите „Кирил Петков каза, че няма да се дига цената на тока“, само че следобед излиза КЕВР с 30 процента ръст на парното и тока. Представяте ли си каква манипулация. А пък този от парламента излезе и вика: 100 дни лъжи – те сами си знаят, че си лъжат.

Тези хора не са със всичкия си. Тези трябва да останат докато станат нула процента, за да се изчисти България от тях„, заяви лидерът на ГЕРБ.

„Всяка седмица по половин милиард дългове се трупат. От 12 млрд. слезе на 5 млрд. фискалния резерв. Дори президентът Радев се пази като дявол от тамян от тях, защото вижда какво става„, допълни лидерът на ГЕРБ.

„България печели 900 млн транзитни такси от „Балкански поток“ тази година. Къде ми е грешката? И сега всеки може да остане без газ, без България. Вучич през ден пищи – българите ако спрат газа, какво ще правим“, обясни Борисов.

Той определи като лъжа твърденията, че, ако България помага на Украйна, въвличаме страната във война. „Когато става въпрос за въоръжение, ние трябва да сме непоколебими. Ние имаме огромен военно-промишлен комплекс. Всички дават оръжие, само ние – йок„, отсече бившият премиер.

„Стига се дотам, че се дърварят, бият се до кръв. Сцепени вежди – кютек. Журналистите ги няма, то човека вече му мина. Малък Шошо болнични, а министрите заминават. Не е смешно, тъжно е. Това е Промяната. Подлъгаха хората с машините“, каза още лидерът на ГЕРБ.

Борисов цитира доклад на „Амнести интернешътъл“, че Бойко Рашков заплашва журналисти:

„Само че, уважаема международна правозащитна организация, заплаха означава да няма последици. А вие уволнихте Гавазова – Бойко Рашков излезе и каза, че трябва да се махне. Сиреч – заплахата на Рашков става факт. Това е катастрофа за свободните медии. Катастрофа! Надали ще отразят днес и 10-15 секунди за нас. Но тези хора в залата ще излязат и ще разкажат…“.

„За един управител на БНБ ще се изпотрепат. Вижте Гюров как го скриха. Той се омаза с дипломи, фалшификати. Англоговорящите казват, че са попрочели нещо в в тая докторантура, която е от 2005-та година, а се цитират данни от 2009-та. Ама той е Нострадамус, вижда в бъдещето.

Такъв срив и спада, никоя друга партия не е имала. Радев ще разбере в един момент, че трябва някакво обединение и намаляване на омразата. Вече съм сигурен, ГЕРБ се самоорганизира, партията я виждам жива, яка и готова да се противопостави на чудовищния грабеж“, заяви още Борисов пред симпатизантите на ГЕРБ във Варна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Почина Павел Найденов, бащата на Илия Павлов
Next: Скъсаха от подигравки Кирил Петков

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.