Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов ЗАПОВЯДА да не се иска оставката на правителството
  • Новини

Борисов ЗАПОВЯДА да не се иска оставката на правителството

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
zapoveoedboyko.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Оставихме им парите за магистрала „Хемус“ в сметка, а те ги опукаха. За тая една година, една лъжица асфалт не са изсипали. Една година няма подменена мантинела, следствие на катастрофите. Само харчене на парите, които им оставихме“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във Варна, на среща със симпатизанти на партията.

„Вчера сутрин, вървеше надпис по телевизиите „Кирил Петков каза, че няма да се дига цената на тока“, само че следобед излиза КЕВР с 30 процента ръст на парното и тока. Представяте ли си каква манипулация. А пък този от парламента излезе и вика: 100 дни лъжи – те сами си знаят, че си лъжат.

Тези хора не са със всичкия си. Тези трябва да останат докато станат нула процента, за да се изчисти България от тях„, заяви лидерът на ГЕРБ.

„Всяка седмица по половин милиард дългове се трупат. От 12 млрд. слезе на 5 млрд. фискалния резерв. Дори президентът Радев се пази като дявол от тамян от тях, защото вижда какво става„, допълни лидерът на ГЕРБ.

„България печели 900 млн транзитни такси от „Балкански поток“ тази година. Къде ми е грешката? И сега всеки може да остане без газ, без България. Вучич през ден пищи – българите ако спрат газа, какво ще правим“, обясни Борисов.

Той определи като лъжа твърденията, че, ако България помага на Украйна, въвличаме страната във война. „Когато става въпрос за въоръжение, ние трябва да сме непоколебими. Ние имаме огромен военно-промишлен комплекс. Всички дават оръжие, само ние – йок„, отсече бившият премиер.

„Стига се дотам, че се дърварят, бият се до кръв. Сцепени вежди – кютек. Журналистите ги няма, то човека вече му мина. Малък Шошо болнични, а министрите заминават. Не е смешно, тъжно е. Това е Промяната. Подлъгаха хората с машините“, каза още лидерът на ГЕРБ.

Борисов цитира доклад на „Амнести интернешътъл“, че Бойко Рашков заплашва журналисти:

„Само че, уважаема международна правозащитна организация, заплаха означава да няма последици. А вие уволнихте Гавазова – Бойко Рашков излезе и каза, че трябва да се махне. Сиреч – заплахата на Рашков става факт. Това е катастрофа за свободните медии. Катастрофа! Надали ще отразят днес и 10-15 секунди за нас. Но тези хора в залата ще излязат и ще разкажат…“.

„За един управител на БНБ ще се изпотрепат. Вижте Гюров как го скриха. Той се омаза с дипломи, фалшификати. Англоговорящите казват, че са попрочели нещо в в тая докторантура, която е от 2005-та година, а се цитират данни от 2009-та. Ама той е Нострадамус, вижда в бъдещето.

Такъв срив и спада, никоя друга партия не е имала. Радев ще разбере в един момент, че трябва някакво обединение и намаляване на омразата. Вече съм сигурен, ГЕРБ се самоорганизира, партията я виждам жива, яка и готова да се противопостави на чудовищния грабеж“, заяви още Борисов пред симпатизантите на ГЕРБ във Варна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Почина Павел Найденов, бащата на Илия Павлов
Next: Скъсаха от подигравки Кирил Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.