Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов изригна гневно: Няма да влезем на първото заседание на НС, ако се случи това
  • Новини

Борисов изригна гневно: Няма да влезем на първото заседание на НС, ако се случи това

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
gevnevnasvoasv.jpg

След заседанието, което завършихме, искам да се обърна към членовете и симпатизантите на ГЕРБ – При тези варварски удари по обекти в Украйна считам, че дори артистичната натура на Вежди Рашидов, който винаги е демонстрирал желанието си за мир и разбирателство, но сега, при тази агресия, нормите, които сме спазвали в миналото, са несъвместими. Това заяви лидерът на партията Бойко Борисов.

„ПГ на ГЕРБ, която ще бъде оглавявана от г-жа Атанасова, категорично, с необходимите по закон средства, направете така, заедно с другите партии, да направим така, че Миртофанова да е нежелана на първото заседание на НС.

Независимо от различните мнения…, по темата „Украйна”, по темата „война”, по темата агресия на Путин в Украйна сме категорични, ясни и точни.

Затова моля всеки от вас, който дори и да има лично мнение по всички други теми да го изразява. По тази тема няма да правя компромис към никого“, подчерта той.

Не изпускай тези оферти:

„ПГ на ГЕРБ категорично със законните средства да направим така, че Митрофанова да е нежелана на първото заседание на НС, заяви той.

Не е било достатъчно това, което вчера казахме, че не желаем руската посланичка Елеонора Митрофанова да присъства на първото заседание на 48-от НС, нека сега да го чуят от мене“, заяви Борисов.

Още от ГЕРБ:

ЕРБ ще участва в разговори за съставяне на кабинет, ако „Продължаваме промяната“ получи мандата. Това обяви пред Би Ти Ви избраният за депутат от партията – победител в предсрочните парламентарни избори, Росен Желязков.

Той уточни, че е нужна взаимна подкрепа, за да може да се направи редовно правителство, и призова да се загърби политическият егоизъм, да се забравят обидите и да не се мисли за реваншизъм.

„Няма да откажем сръдливо и бихме участвали в разговори за съставяне на кабинет с втория мандат. Шанс за правителство има и с трите мандата“, каза още той.

Като първа политическа сила ГЕРБ първи ще направят опит да съставят кабинет. Лидерът на формацията Бойко Борисов обяви, че създават контактни групи, които да водят разговори с всички парламентарно представени партии за съставяне на правителство. До момента „Продължаваме промяната“ и БСП отказаха поканата за разговори.

От „Демократична България“ все още не са обявили официална позиция, а лидерът на „Български възход“ Стефан Янев потвърди, че партията му ще се включи в разговорите.

Бившият транспортен министър добави, че тази седмица чакат решението на „Демократична България“, и изрази надежда, че тяхното поведение няма да е функция на „Продължаваме промяната“. По думите му „Български възход“ е прагматична партия с умерен лидер. За „Възраждане“ той заяви, че са „сериозен политически фактор, който не бива да бъде неглижиран“.

Желязков каза още, че не би станал отново министър. Той посочи настоящия служебен министър на транспорта Христо Алексиев и вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов като хора, които си вършат добре работата и затова има шанс да попаднат в проектокабинета на ГЕРБ.

Според него, ако се стигне до нови предсрочни избори, ще се чуват все повече гласове за промяна на политическата система.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал: Митов разкри как от Промяната са изнудили украинското посолство да изпрати писмо, че
Next: Дори лекарите не могат да обяснят това: Варена канела с мед – лек за рак, артрит, болести на жлъчния мехур, холестерол и още 10 здравословни проблема

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.