Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов обяви голямата новина, която всички чакаха
  • Новини

Борисов обяви голямата новина, която всички чакаха

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
bdfgbfdbfbgfnghnhgn.png

Господ дава на всеки изпитания, кой колкото може да понесе. На нас ни даде големи изпитания. Тези 3 години минахме през какво ли не. но за ужас на нашите противници станахме по-силни. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на Националната конференция на партията.

Ето какво още каза той:

Усещам какво ви е настроението и ако ви накарам да вдигнете ръце да идем на предсрочни избори, знам какво ще направите. Но има няколко теми, по които няма да можете да ми дадете отговор. Партията ни е мила, но държавата е пред всичко. Само преди 2 дни, на 3 март, държавата показа едно огромно разделение. Ние, като партия, спасихме 3 март. От ПП-ДБ никой не се появи. Там се появиха националистическите партии, а от другата страна останахме ние, ПП-ДБ и ДПС. Сиреч от първоначалното разделение се появи вече едно ново, силно разделение в обществото“, даде за пример Борисов.

„Отивайки на избори трябва да сме на ясно, че ще се разтроим, защото и ние като евроатлантическа коалиция ще сме разбити помежду си, а като отделни, ще сме много по-слаби в битката за геополитическа ориентираност на България. Може би затова още ме държите като председател, защото през годините съм ви превел през какво ли не. По време на нашето управление България е строила, произвела“, посочи той.

Борисов напомни и целите на България в момента. „Банковият съюз и еврозоната. Още с Хърватия, тогава ние бяхме там, но сега казват, че не сме спазвали критериите. Шенген, колкото и да казват, че е малка стъпка, тя е важна. Ние българският народ се докарахме до там да се радваме да сме на масата и да имаме глас за Шенген“, каза той и напомни, че до преди 3 години всички важни събития са се провеждали в България.

„Като минат евроизборите мисля, че може да атакуваме и по суша да ни приемат в Шенген. Това са стъпчици напред. Аз не знам, ако идем на избори, как ще водим предизборната кампания. Аз не мога да се сбия в ефир с Кирил Петков, защото управлявахме 9 месеца заедно и направихме много неща заедно. Когато говорим за ДПС, Кирил Петков, понеже е човек, който си държи на думата, ще каже как се развиха нещата с подкрепата за Украйна, с общините, Данчо Цонев свърши много работа. Имаме още няколко дни луфт“, коментира лидерът на ГЕРБ.

Той посочи, че с Мария имат много важни срещи утре.

„Ние подготвихме един проект, който Дончев показа, той се казва споразумение. Поел съм ангажимент днес до 2 часа да им го предадем, да го разгледат и ако ме послушате да дадем още един шанс на преговарящия екип. Борисов се пошегува и кой ще е в него, като посочи Делян Добрев и Георги Георгиев, предвид мнението им за „сглобката“.

Според лидера на ГЕРБ благодарение на споразумението може да се избегне ходенето на избори. По думите му обаче трябва да се обърне внимание на темата с регулаторите.

„Асен Василев е казал на Мария, че 100 проекта за общините са пуснати, ние ги преброихме колко са за кметовете на ГЕРБ, а това предложение бе моят компромис, тези пари да идат поравно за всички кметове. Само че да, ама не“, каза Борисов и се обърна към Габриел:

„Тук Мария бих ти дал един приятелски съвет. Ако подпишем някакво споразумение, защото в сглобки не ми се участва, ако на теб ти се участва – участвай, защото не искам да разбирам от медиите кой е новият шеф на „Митниците“, смениха ли новият шеф на НАП, това съгласуваха ли го с теб. Когато притежаваш Митницата и НАП еднолично и не е ли правилно да съгласуваш с Мария Габриел – вицепремиерът, или поне да информираш. Те се готвят за избори. Те са много талантливи в продаването на мечти“, каза Борисов.

„Като отговорна партия трябва да опитаме да въведем ред в държавата. Апелирам към Христо Иванов и Атанас Атанасов, докато се задоволяват с правосъдието, да видят какво се случва в здравеопазването и туризма. Как ПП са узурпирали всичко. Аз съм брал ядове с Дянков, на 50% с Горанов и накрая си сложих Ананиев, за да знам, че ще се разберем. С този финансов министър, ти (Мария Габриел – бел. ред), която направи огромен компромис и си остави мястото в ЕК, тези хора ще те провалят. Да си с подобен кабинет – Тагарев, Василев, Богданов, на спортния министър, не му знам името. Те ще те провалят“, изрази опасенията си лидерът на ГЕРБ.

„Предлагам на днешното съвещание да ми гласуват това доверие – да изпратим преговорния екип с това споразумение и да направим едно цялостно управление. Или правим нещо истинско – брак, или повече не става така“, отсече Борисов.

И призова да се гласува с вдигане на ръка „за“ предложението му. То беше гласувано с мнозинство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЕПОХАЛНО ОТКРИТИЕ: Разкриха мистерията на пирамидите!
Next: Трагедия! 26-годишният Анатоли е мотористът, който загина край Хисаря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • — Не пий от тази чаша! — извика жена ми, когато вече беше късно да върнем сутринта назад.
  • Как да освежите дома от миризмата на тютюн: практични трикове и дългосрочни решения
  • Училищният побойник непрекъснато тормозеше възрастната учителка, защото знаеше, че директорът няма да посмее да го накаже
  • Демерджиев: Сметната палата отказа да провери частните полети на Делян Пеевски
  • Ива Дойчинова разпали мрежата с „Гласовете за Йотова идват от селата и необразованите“
  • 50-годишната гадателка от Кърджали Хайрие Мехмедова, позната като Хари, гледа на кафе, беседва с духове, вижда като рентген болното у човека.
  • Карлос Насар още не е докоснал щангата в Китай, а битката за короната му вече започна
  • ШЕЙСЕТ И ПЕТ И ВСЕ ОЩЕ ТЪРСИ „ПРИНЦЕСА“ — само без принцова заплата, без принцов апартамент и с условие тя да има и двете…
  • Изоставен е едва на 4-месечна възраст, подиграваха му се в училище, а днес го познава цяла България
  • Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов разчете коментарите на премиера Румен Радев като заплаха и го обвини, че използва опозицията като мишена на фона на спадащия си рейтинг.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.