Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов: Пиши за Перник едно летящо метро до София през Люлин
  • Новини

Борисов: Пиши за Перник едно летящо метро до София през Люлин

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
bdfndfhdfydfgdf.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Апокалипсис във финансите на България. Трябва ни неутрален финансист. Такъв, какъвто взех навремето Ананиев. Финансист доказал не само почтеността си, но и умението да спестява, балансира и да пази парите на българите.

Това заяви в Перник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„Много дребно е за Кирил Ананиев да бъде само депутат. Ако младите мислите, че можете да надделеете над старейшините, още ви е много рано“, предупреди той новите кадри на ГЕРБ.

 

Бойко Борисов видя и поле за развитие на религиозния туризъм в Пернишко.

Мога да изброя над 20-30 църкви и манастири, които не само сме ги ремонтирали, а и пътища до тях сме направили. Ананиев го водех с мен, той като портфейл. После на манастирите хората ходят по асфалт, не се прашат, има беседки, пейки. От какво да се срамуваме?“, попита Борисов.

 

Според Борисов по време на управлението му Перник и областта са били най-добре финансирани от правителството

– за водопроводи, канали, улици, кръгови, „Струма“… Един час мога да ви приказвам“, посочи той. Похвали и пернишкия кмет Станислав Владимиров. „Дойде като бе водната криза. „Студена“ я източиха тогава. Същата тактика искаха да ни приложат преди 2 г. – Киро Петков източи язовира на Ловеч и се снима, тръгнаха и на Габрово, ама Томислав Дончев отиде и се снима с един вестник на стената, че е пълен и те се уплашиха, че ги следим и повече нито един не източиха. Всичкото им е схеми“, обобщи Борисов.

 

Той обърна внимание и на проблема с нелегалната миграция, като обаче подчерта, че в ГЕРБ са за хуманно отношение към хората, които влизат легално и бягат от война.

„Настаняваме ги в центрове. Но когато са минали с корупционните схеми, които вървят от 2 години с пълна сила, ще тръгнат из градовете. България избра пътя на промяната преди 2 години, българите се подведоха по компроматите.

 

Обраха ви по 1 лев от джоба за дизела и бензина с всеки литър, който зареждахте, перничани. От тока ви обраха, от веригите ви обраха.

Бойко Рашков е кандидат за депутат от Перник. Ще бъде голямо удовлетворение да не го изберат. Ние дори не агитираме. Асен Василев отиде в Казанлък и каза, че ще им направи наземно метро, за да ходят на дискотека в Стара Загора.

 

Пиши за Перник едно летящо метро до София през Люлин“,

обърна се той с ирония към водача на пернишката листа на ГЕРБ-СДС Кирил Ананиев.

„Горчиво ще съжалявате, но то вече е свършило. Българите избраха пътя на промяната преди 2 г. Подведоха се по компроматите. Но Еконтът си обра парите от пощи и какво ли не, дори не отиде да си издаде министерството – директно за Испания избяга.

Къде е бившият министър на транспорта, защо не питат?“, попита лидерът на ГЕРБ.

 

За финал Борисов си пожела по-обективни медии, които да показват недостатъците на всички политически партии, тъй като това е добре за всички.

Кирил Ананиев заяви категорично, че правителство без ГЕРБ-СДС е невъзможно. „По време на нашето управление се утвърдихме като партньор, на който вярваше цяла Европа, бяхме страната с фискална стабилност, професионално управление на публичните разходи. Създадохме нормални условия за развитие на бизнеса, не позволихме на инфлацията да повлияе на покупателната способност.

Общините бяха наш приоритет. Решихме много от проблемите, свързани с водната криза, ремонта на улици, училища, детски градини, църкви, манастири, културни и спортни съоръжения.

 

Познаваме добре проблемите на всяко едно населено място в Пернишка област. Можем да решим тези проблеми. В последните две години страната ни се върна с десетилетия.

 

Две години отминаха на автопилот. Отложи се за неопределено време присъединяването на България към еврозоната, ежегодно нарастване на дълга. Повиши се цената на дълговото финансиране. Две години нямаше работещ План за възстановяване. Вместо правилните проекти, които разработи нашето правителство, се вкараха проекти, от които намирисваше на сериозна корупция. Върлува корупция във всичките нейни форми. Няма да е лесно и ще трябва да положим усилия, за да възстановим нормалността в България“, добави той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При изследване на 10 марки: 7 от 10 проби от кашкавала – гола вода
Next: Обявеният за починал Митьо Пищова: Скъпи манекенки, жив съм

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.