Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов побесня: Катастрофа! Срамувам се, ако са допуснали това да се случи!
  • Новини

Борисов побесня: Катастрофа! Срамувам се, ако са допуснали това да се случи!

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
sdfvsfdbfgbkfgbkfdbgf.png

„Ако това е вярно, което сега опозицията изговори от парламентарната трибуна, трябва много, много да се замислим“ – това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на Народното събрание (НС).

Думите му са по повод изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова, че самолет, излетял от Германия с опасни бежанци, уличени в куп престъпления, е кацнал у нас.

 

„Ако е вярно трябва незабавно или тези хора, които са дошли – както аз постъпвах преди три години… подобен самолет с обявени от немското правителство за убийство, грабежи, изнасилвания и други да ни ги върнат в България…

Ако е вярно или трябва незабавно да презаредят самолета и да си ги пратят откъдето са дошли или да се върнат в Германия, за да лежат в немски затвори и да си излежат присъдите.

Ако нашите са го допуснали това е недопустимо! Позорно!“ – отсече Борисов и поясни, че „тук не говорим за нещастните, бягащи от войната семейства, защото съм казвал, че на тях винаги трябва да им помагаме“.

„Тези или трябва веднага да влязат в затвора в Германия или в българския.

Срамувам се, ако това е вярно! Ако са допуснали подобни неща това е катастрофа!“, разгневи се Борисов и поясни, че няма значение от кой ресор е човекът, допуснал това да се случи.

„Още сега ще искам доклад за това дали е вярно. Днес трябва незабавно да се реагира“, допълни лидерът на ГЕРБ.

„Бих призовал да спрат медийните изяви. За няколко дена ли става въпрос. Припряност, при положение че ясно казах.

На 5 март го обявявам на партията, заявяваме защо искаме коалиционно споразумение, а не сглобки. Г-н Петков да се замисли как би изглеждало едно такова правителство и как ще отговаряме на въпросите в пленарна зала, защото от това, което питат, виждам, че много неща не са направени“, обяви Борисов по повод изказването му от сряда, че ако до 8 март не се разберат с „Продължаваме промяната“ (ПП) отиваме на избори.

По думите му с Петков трябвало да мислят как да направят по-работещо правителство.

„Имаха три години. Да бяха сменили КЗК, а не само да ми го натякват. Три пропуснати години, а сега за няколко дена недоволстват. 

Коалиционното споразумение няма да е нещо, което няма да чуят. Няма подмяна на приоритети“, добави бившият премиер.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три земетресения събудиха Турция: Хората са силно притеснени
Next: Голяма промяна с паметника на Шипка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.