Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов побесня: Катастрофа! Срамувам се, ако са допуснали това да се случи!
  • Новини

Борисов побесня: Катастрофа! Срамувам се, ако са допуснали това да се случи!

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
sdfvsfdbfgbkfgbkfdbgf.png

„Ако това е вярно, което сега опозицията изговори от парламентарната трибуна, трябва много, много да се замислим“ – това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на Народното събрание (НС).

Думите му са по повод изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова, че самолет, излетял от Германия с опасни бежанци, уличени в куп престъпления, е кацнал у нас.

 

„Ако е вярно трябва незабавно или тези хора, които са дошли – както аз постъпвах преди три години… подобен самолет с обявени от немското правителство за убийство, грабежи, изнасилвания и други да ни ги върнат в България…

Ако е вярно или трябва незабавно да презаредят самолета и да си ги пратят откъдето са дошли или да се върнат в Германия, за да лежат в немски затвори и да си излежат присъдите.

Ако нашите са го допуснали това е недопустимо! Позорно!“ – отсече Борисов и поясни, че „тук не говорим за нещастните, бягащи от войната семейства, защото съм казвал, че на тях винаги трябва да им помагаме“.

„Тези или трябва веднага да влязат в затвора в Германия или в българския.

Срамувам се, ако това е вярно! Ако са допуснали подобни неща това е катастрофа!“, разгневи се Борисов и поясни, че няма значение от кой ресор е човекът, допуснал това да се случи.

„Още сега ще искам доклад за това дали е вярно. Днес трябва незабавно да се реагира“, допълни лидерът на ГЕРБ.

„Бих призовал да спрат медийните изяви. За няколко дена ли става въпрос. Припряност, при положение че ясно казах.

На 5 март го обявявам на партията, заявяваме защо искаме коалиционно споразумение, а не сглобки. Г-н Петков да се замисли как би изглеждало едно такова правителство и как ще отговаряме на въпросите в пленарна зала, защото от това, което питат, виждам, че много неща не са направени“, обяви Борисов по повод изказването му от сряда, че ако до 8 март не се разберат с „Продължаваме промяната“ (ПП) отиваме на избори.

По думите му с Петков трябвало да мислят как да направят по-работещо правителство.

„Имаха три години. Да бяха сменили КЗК, а не само да ми го натякват. Три пропуснати години, а сега за няколко дена недоволстват. 

Коалиционното споразумение няма да е нещо, което няма да чуят. Няма подмяна на приоритети“, добави бившият премиер.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три земетресения събудиха Турция: Хората са силно притеснени
Next: Голяма промяна с паметника на Шипка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.