Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов реши: Ето кой слага за нов премиер на България, изненадата е голяма
  • Новини

Борисов реши: Ето кой слага за нов премиер на България, изненадата е голяма

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
bbbaobiasboasorr.jpg

Кадър ФБ

Десислава Атанасова вероятно ще е новият премиер на България.

Преди минути близката до властта агенция „Пик“ обяви новината.

Не изпускай тези оферти:

Атанасова се ползва с личните симпатии на Бойко Борисов и закономерно ще получи от него щафетата, за да продължат нещата по старому и да не се допусне някаква съществена промяна на нещата от последните 12-13 години.

 

Преди минути Румен Радев обяви, че ще връчи мандата на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ-СДС.

ГЕРБ ще имат една седмица, за да връчат мандата изпълнен.

Те се надяват да получат подкрепа.

Десислава Вълчева Атанасова е българска юристка и политик от партия ГЕРБ, министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. Завършила е право, политология и европейска интеграция.

Биография

Десислава Атанасова е родена на 8 октомври 1978 година в Дулово, България. През 2001 година получава магистърска степен по право в Университета за национално и световно стопанство, през 2009 година по политология и дипломация във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а през средата на 2011 година по европейска интеграция в същия университет. Владее свободно английски и руски език.

 

От 2002 година е съдебен кандидат в Окръжен съд – Русе. Между 2005 и 2007 година е юрисконсулт в Областния диспансер за психиатрични заболявания със стационар в град Русе, а от 2007 до 2009 година и в Многопрофилната болница за активно лечение. От 2011 година е адвокат в Адвокатска колегия – Русе.

Междувременно тя е и общински съветник в Общинския съвет на град Русе и председател на Комисията по законност, обществен ред и сигурност.

 

Между 2009 и 2012 година е народен представител за Русе на партия ГЕРБ в XLI народно събрание. От 14 юли 2010 година е председател на парламентарната Комисия по здравеопазване.

След като става министър, е наследена на поста председател на парламентарната Комисия по здравеопазване от Даниела Дариткова. Атанасова е депутат и в XLII, XLIII, XLIV, XLV, XLVI, XLVII и XLVIII народно събрание.

Заместник-председател е на Комисията по правни въпроси в XLIV НС и член на Комисията по външна политика.

Ръководител е на парламентарната делегация на ОССЕ.

Председател е на парламентарната група на ГЕРБ – СДС в XLV, XLVI, XLVII и XLVIII народно събрание.

Continue Reading

Previous: Как да си отключим количка за пазар, ако нямаме стотинки под ръка: Трик, който всеки трябва да знае
Next: БНБ реши: Съдбовна новина за всички български граждани с кредити

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.