Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов сподели лична драма: Сестра ми е болна, дай, Боже по-малко страдащи
  • Новини

Борисов сподели лична драма: Сестра ми е болна, дай, Боже по-малко страдащи

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
satastsdgdgdfgdf.jpg

По време на посещението си в онкологичната болница „Св. Дева Мария“ в Бургас, лидерът на ГЕРБ сподели лична драма – че сестра му страда от коварната болест. Вероятно това е и причината за дългото мълчание на експремиера.

 

„Ето и сестра ми сега е болна от рак. Няма семейство, което да не е по-поразено от този бич. Колкото е по-модерно и по-ефективно лечението, толкова по-добре! Затова си заслужава инвестицията. Затова дойдохме. Дай Боже да има по-малко пациенти, болни от рак!“, изрази надеждата си бившият премиер.,

 

Сестрата на Борисов – д-р Красимира Иванова бе оперирана от тумор през 2012 година във ВМА. Тогава тя отправи голямата си благодарност на колегите си в болницата, които успяха да я спасят. Тогава тя сподели, че първият човек, който е видяла да държи ръката й след излизане от упойка, е бил брат й.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че ГЕРБ ще има готовност за дебати на кандидатите за кметове около 15 септември.

 

Около 15 септември ще имаме готовност да говорим за кандидатите ни за кметове. Ако ме питате за Бургас специално си е Димитър Николов. Това обяви в Бургас лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Второто име за предстоящите местни избори, което той посочи, беше това на настоящия кмет на Община Поморие Иван Алексиев.

 

Борисов пристигна в града, за да разгледа новата Национална онкологична болница „Дева Мария“, чието изграждане започна през 2021 година. Проектът се реализира от собственика на Университетската многопрофилна болница „Дева Мария“ – Семир Абумелих, който разкри, че стойността му е над 73 млн. лева.

Новата болница ще се разполага на 12 000 квадратни метра разгъната застроена площ и ще бъде свързана с топла връзка на пет нива с досега съществуващата болница „Дева Мария“.

 

„Наша основна цел е да намалим потока на български пациенти към Турция, Германия и други държави. Разполагаме с най-добрите български лекари, включително и такива, които работят в чужбина“, каза Абумелих, който представи на Борисов основните части на новото лечебно заведение.

 

Болницата разполага с един от общо четирите в Европа най-модерни апарати за лечение на онкологично болни пациенти. „Много важно е това, че успяваме да върнем българските специалисти от чужбина отново в България, каза пред журналисти Борисов. Това е голяма работа, защото много семейства… ето сега в момента сестра ми е болна от рак, са поразени от този бич на нашето съвремие“, каза Бойко Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма компания с решителна стъпка на пазара на горива у нас
Next: Първа СНИМКА на фаталния черен Мерцедес, с който пияният Петър уби 15-г. момче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.