Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Босове напират за износ на оръжия в Украйна, Корнелия Нинова им скърши мерака
  • Новини

Босове напират за износ на оръжия в Украйна, Корнелия Нинова им скърши мерака

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
krobineimekerak.jpeg

Откакто падна правителството, някои хора си позволяват да вкарат документи в комисията, но няма да получат разрешение, каза тя

Докато сме там (б.а. Министерския съвет), няма да позволим нито една стока да излезе в Украйна. Това каза в интервю за БНТ вицепремиерът в оставка и лидер на БСП Корнелия Нинова.

В „Денят започва“ с Георги Любенов тя коментира интервюто на премиера Кирил Петков пред британския „Гардиън“, което предизвика коментари по темата изнасяме или не оръжия за Украйна.

България не е изнесла и един патрон за Украйна и не изнася, категорична е Нинова.

Имаме едно разминаване и едно неправилно тълкувание в това интервю, обясни тя.

„Ние много отдавна сме заявили позицията си, че трябваше да продължат разговорите с „Газпром“. След няколко срещи с работодателските организации, тяхното мнение беше същото, така че тук имаме разминаване с г-н Петков и това не е новина“, обясни вицепремиерът в оставка.

Тя даде опростен пример за ситуацията: „Представете си – купувате си кола, плащате си, тя си е ваша, решавате да я продадете или да я дарите на съседа. Може ли този, който ви я е продал преди това, да ви каже да не го правите и цял живот да я карате?“, попита червеният лидер.

„Откакто падна правителството, някои хора си позволяват да вкарат документи в комисията за износ на оръжия за Украйна“, съобщи тя.

„Да им кажа, няма да получат разрешение! Това са определени фирми“, поясни министърът на икономиката.

Тя изтъкна, че президентът Радев и вицепрезидентът Йотова са започнали да атакуват правителството буквално още в първия месец. „Аз нямах обяснение защо толкова бързо президентът, който създаде ПП, който ги изстреля във властта, ги атакува. С времето си дадохме сметка какво става. На президента Радев президентската институция му е тясна, той иска реална власт“, подчерта Нинова.

„Служебните кабинети му се усладиха. Инсталирайки ги като лице на промяната, като някакви кукли едва ли не, той си мислеше, че ще остане да дърпа конците. И след като Кирил Петков и Асен Василев си поеха отговорността, това не се случи и според мен разривът започна с първата смяна в „Булгаргаз“, добави тя.

Тя определи в много случаи като абсолютно необективни атаките от президентството.

Президентът чрез своите назначения в администрацията искаше да бъде скрития премиер, а Кирил Петков да бъде лицето, допълни Нинова.

Тя коментира темата защо БСП не е подкрепила „френското предложение“ за РСМ.

„Френското предложение не отговаряше напълно на нашата т.нар. червена линия РСМ да изпълни двустранния договор. В него се казва, че преговорите ще започнат след като Северна Македония си промени конституцията и впише българите – това е добро предложение“, подчерта Нинова.

„Предложението обаче се позовава на двустранен протокол без той да е подписан – нито от едната, нито от другата страна. Вие видяхте реакцията в Македония – те казаха няма да подпишем. В този момент българските интереси не са защитени, като няма подписан двустранен протокол“, обясни тя.

Темата Македония беше грубо експлоатирана за партийни цели от две партии – ИТН и ГЕРБ, смята Нинова.

„В момента върви тезата да се направи ново евроатлантическо мнозинство. Борисов се опитва да се препере през темата Македония, това е тотално изместване на фокуса, на целта за която протестираха хората. Той се опитва да се препере и да търси ново мнозинство през друга цел – евроатлантизма. Приемат ли колегите от ПП такава цел – те са приключили. Да не вярват на мимикрията на Борисов“, призова Нинова настояващите си коалиционни партньори.

Според Нинова, нови избори и служебен кабинет е най-лошото за народа.

„Чакат ни тежка есен и тежка зима. Ние – БСП, имаме план и предложение какво трябва да се направи“, допълни тя.

По думите й, сред най-важните приоритети са актуализацията на бюджета, която спешно трябва да се направи и приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост, които обаче изискват огромни промени.

Правим правителство, осигуряваме държавата и хората, и след това да ходим на избори, категорична е Нинова.

По въпроса каква е позицията й по предложение за ново правителство, в което Кирил Петков не е премиер, тя заяви, че това не е работа на БСП. Ние не бихме поставили такова условия, това не е политическо, не е нормално, не е коректно, каза лидерът на БСП.

Правителството беше свалено за пари, за власт, за постове, за икономически интереси, смята тя.

Имаше симптоми на напрежение в коалицията, призна тя.

„Първият симптом беше БНБ и отказът да подкрепят г-н Каримански за поста управител. Задълбочиха се през бюджета и трите милиарда за пътищата. Според мен най-голямата им грешка беше влизането в личното пространство – не работи това в политиката. Хората не обичат личните крамоли за сметка на техния, народния интерес“, обясни Нинова по повод решението на ИТН да напусне коалицията.

Тя обясни защо БСП подкрепя връщането на хартиените бюлетини. Прогнозите на хора, които разбират са, че ако ги върнем, между 300 000 и 500 000 души ще се върнат до урните, тоест целта е повече хора да отидат да гласуват за да имат институциите по-голяма представителност. Машините остават, всеки може да избира, допълни Нинова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! На 59 години почина светилото на хирургията д-р Иван Толеков
Next: Бомбата дойде само дни след краха на кабинета: Прокуратурата погва Лена Бориславова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.