Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ботевград не може да повярва каква снаха си доведе от Гърция Александър Везенков
  • Новини

Ботевград не може да повярва каква снаха си доведе от Гърция Александър Везенков

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
vzeasqwrsras.png

Баскетболната звезда Александър Везенков заведе гръцкото си гадже на българското море.

Красивата Никол пристигна у нас специално за 28-ия рожден ден на втория българин, който ще играе в американската НБА лига.

Двойката изкара няколко дни в Ботевград, където Саша се готви за новия си отбор „Сакраменто Кингс“ по специално изготвена програма. Никол е за кратко у нас, но двамата намериха време да отскочат до плажа.

Преди това те отпразнуваха рождения ден на Спортист №1 на България в отбрана компания. Везенков вече запозна Никол с част от родата си, а бащата Сашо вече е дал одобрението си за връзката им. Двамата не обичат публично да показват връзката си, но Никол все пак се издаде, че е в България, в социалните мрежи.

Баскетболната ни звезда и сексапилната гъркиня разкриха връзката си през март тази година.

Николе е една от най-добрите състезателки по водна топка в своя клуб „Олимппиакос“ се дипломира в местен колеж като физиотерапевт, а и й предстои сезонът в гръцкото първенство.

За момента не е ясно дали връзката й със Саша ще продължи от разстояние, или тя ще избере да зареже кариерата си и да отиде при него. Любовта между Никол и Саша пламна в Пирея. Половинката най Везенков играе за отбора по водна топка на „Олимпиакос“. Спечелила е осем национални титли, три европейски турнира и Купата на носителите на европейски купи през 2015 г., пише България Днес.

Везенков ще остане в България до септември след което му предстои заминаване за САЩ.

Българската звезда вече летя зад океана и се запозна с новите си съотборници и шефовете на „Сакраменто Кингс“. Везенков подписа договор с „Кингс“ за 3 години, като за този период ще спечели близо 20 млн. долара.

Саша ще загрее за старта на сезона срещу „Гопдън Стейт Уориърс“, където играе суперзвездата Стеф Къри. „Сакраменто“, ще изиграе 2 контроли с шампионите от 2022 г на 16 и 19 октомври обявиха от тима на Сан Франциско. Сезонът в НБА през тази година започва на 25 октомври.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да потвърждавам, новината за Орлин О. Павлов отговаря на истината. Казвам Ви: Взел съм решение, правя го
Next: Тези снимки обиколиха целия свят – и НЕ, това не е бездомник, а човек със стотици милиони долари в сметките си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.