Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Галеви се завръщат!
  • Новини

Братя Галеви се завръщат!

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Братя Галеви се завръщат!

Издирваните безуспешно по цял свят мафиотски босове Братя Галеви се готвят за триумфално завръщане у нас, след като изтече абсолютна давност на присъдите им, разкри пред Lupa.bg осведомен източник от родната Дупница. Гангстерите Пламен Галев и Ангел Христов, които са бегълци от 2012-а, вече броят дните до прибирането у нас, недосегаеми за Темида.

В момента разбойниците ударно продават имоти, закупени по време на близо десетгодишната им одисея по света, обясни информаторът на Lupa.bg. Смята се, че последното скривалище на бившите барети от ЦСБОП е един от 17 508-те острова на най-многолюдната мюсюлманска страна в света – Индонезия. В държавата от Малайския архипелаг „братята” притежавали луксозно имение, в което дори приемали други нашенци, бегълци от закона.

Последно на аудиенция при Галеви била известна плеймейтка, която след завръщането си потвърдила, че къщата на гангстерите се превърнала в хан – постоянно идвали и си отивали гости от цял свят, написа преди време „Уикенд”.

Мафиотите често били посещавани и от техни авери в разбойническите дела в България, с които освен алкохол, жени и леки наркотици, споделяли и своите планове след изтичане давността на присъдите им.

Бившите командоси изчезнаха от страната през 2012-а, за да не влязат в затвора. Повод за бягството стана решение на Върховния касационен съд, който потвърди присъдите им като лидери на банда за рекет и побоища. Двамата се изпариха в деня преди да бъдат прибрани в пандиза, за да изтърпят наказанията си.

Пламен Галев получи 5 години затвор, а Ангел Христов – Геле „само” 4. След бягството тандемът бе обявен за издирване от Интерпол. Оттогава се носят различни версии за тяхното местонахождение, но нито една не е потвърдена от официални източници.

Ангел Христов на два пъти се връщал инкогнито в България. За сефте Геле се появил у нас покрай смъртта на майка си Искра през февруари 2014-а. След това се върнал в имението в близкото до Дупница с. Ресилово през 2017 г., за да види семейството си и да нагледа строежа на свой хотел в региона, категоричен е информаторът на „Уикенд”.

Според мълвата в ъндърграунда Геле влязъл в България през зелената граница с Гърция. Бандитът се опасявал, че колкото и да се е променил от 2012 досега, ако пресече браздата като турист, винаги съществува опасност да бъде разпознат и задържан.

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя
Next: Турция поиска 6 острова от Гърция

Последни публикации

  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.