Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременната Еда Едже потъна в скръб: Съкрушена съм
  • Новини

Бременната Еда Едже потъна в скръб: Съкрушена съм

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2023
deqdssdgdfgfd.png

 

Турският сериал „Опасно изкушение“ по БТВ продължава да се радва на огромен рейтинг, макар да е изместен по-късно в програмата.

Това е за сметка на Фермата на Иван и Андрей.

Бременната Еда Едже обаче сподели тъжна вест.

Халук Акакче, един от най-значимите представители на съвременното изкуство в света, си отиде на 53-годишна възраст.

Актрисата Еда Едже сподели тъгата си в социалните мрежи, след като получи тъжната вест за своя близък приятел.

„Току що разбрах новината. Наистина съм много тъжна. Сигурна съм, че този свят ще те помни завинаги. Почивай в мир и любов!“, написа Еда и пусна снимка на приятеля си:

 

Художникът, който известно време се лекуваше. Той си отиде вчера сутрин в дома си в Нишанташъ.

Накрая Акакче, който наскоро сподели публикация от болничната си стая в профила си в социалните мрежи, е бил в кома 9 дни.

Той е роден в Анкара на 24 юли 1970 г., Халук Акакче завършва катедрата по вътрешна архитектура и завършва магистърската си степен в Кралския колеж по изкуствата в Лондон и училището на Института по изкуства в Чикаго в Америка, с първо място.

Продължава обучението си по изкуство в Ню Йорк.

А какво прави бременната Еда?

Еда Едже въпреки, че се оттегли в заслужена почивка след края на снимките на „Опасно изкушение“ напомня за себе се в социалните мрежи.

 

Тя припомни свои снимка от времето на манекестването си в тон със сезона в момента като написа:

Беше кадър, който много ми хареса, днес цялото ми настроение е така

Последователите на Еда я смъмриха за мълчанието около себе си.

Вече нищо не споделяте; не можем да коментираме хубави коментари; пропуснахме вашата звезда; бебето ви ще се роди здраво.

Бихме искали да видим и вашата бременност!

 

Любопитно е за всички как понася бременността и как изглежда, но засега тя ревниво крие случващото й се в личен план.

Последни папарашки снимки се появиха по турските медии от лятната почивка на семейството.

Тогава все още се питаха защо толкова е напълняла актрисата, докато най-добрата й приятелка Шевал Сам не издаде, че двамата очакват наследник.

Всъщност актрисата често е била обект на коментари по отношение на излишните килограми, които качва, особено в напрегнати моменти.

Актьорската професия понякога изисква от нас да качваме или сваляме килограми.

Често се шегувам, че за да родя един персонаж, точно като бременна жена, неизбежно напълнявам.

При мен го има и проблемът със стреса на снимачната площадка – отпускам се и хапвам повече в такива моменти.

Сигурно ям, за да се справя с умората, честно казано – и аз не знам.

Недоспиването и недостатъчното пиене на вода също дават своето отражение.

Никога обаче промените във визията ми не са ме притеснявали.

Има хора, които всяка сутрин отиват в салон за красота, за да им оформят веждите и да ги гримират.

Не мога да си представя да водя подобна война със себе си. Не смятам, че хората, отделящи толкова време и внимание на външния си вид, са щастливи. Това сподели преди време актрисата, като обясни тези разлики в теглото си.

 

Въпреки натоварените снимки покрай края на „Опасно изкушение“ и подготовката за сватбата Еда успя да запази стройна фигура за сватбената церемония. А дали ще се престраши да откликне на молбите на феновете си да сподели сегашната си визия е малко вероятно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия: МВР съобщи за инцидент със загинал човек
Next: Време е България да разбере истината за Гатьо, обяви изгонената Ситнилска

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.