Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременна не посещавала детска консултация до деветия си месец, а когато се прегледа, лекарите щяха да запомнят завинаги този миг!
  • Новини

Бременна не посещавала детска консултация до деветия си месец, а когато се прегледа, лекарите щяха да запомнят завинаги този миг!

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
brerashasd.png

31-годишна жена, бременна в 41-ата седмица, шокира медиците в Русия.

Бъдещата майка, която до този момент не била посетила нито една женска консултация, отишла на лекар, за да провери здравословното състояние на бебенцето си. Случилото се на прегледа обаче ще остане запечатано в съзнанието й за цял живот.

Младата рускиня признала пред лекарите, че по време на бременността си не се е подложила на нито едно изследване.

Не изпускай тези оферти:

 

Не се доверявала на лекарите и се отнасяла скептично към традиционната медицина. Когато влязла в 41-ата гестационна седмица и все още нямала контракции, решила да потърси медицинска помощ.

Лекарите й направили обстоен преглед и останали шокирани от видяното – плодът не бил в утробата, а в коремната кухина. Това рядко състояние е една от формите на извънматочната бременност.

Процентът майката да роди живо бебе при подобна бременност е изключително малък.

 

Без да губят време, лекарите вкарали пациентката в операционната. Бебето било извадено с Цезарово сечение.

То било напълно здраво и тежало 4 килограма. Гордата майка решила да даде на рожбата си специално име – Вероника, което означава победителка. Вероника все още не осъзнава какъв късмет е извадила.

Майка й разказва, че шансовете малката да живее били 1 към 625 милиона. От друга страна, сега щастливата майка знае, че й е провървяло.

Continue Reading

Previous: Когато тя забременява, котката й започва да се държи странно. Вижте какво се случва, когато се връща от болницата с бебето си!
Next: Как лекар спасил милиони деца с обикновена морковена супа

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.