Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брокер: Апартаментите в София поскъпват с 40-50% след…
  • Новини

Брокер: Апартаментите в София поскъпват с 40-50% след…

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vsdfbgfbfgbghngnhj.png

В момента се продават двустайни имоти средно между 90 и 120 000 евро в София. Ако локацията е добра, инвеститорът и сградата са качествени, то една сделка до 120 000 евро за двустаен е абсолютно резонна без проблеми. Това каза брокерът Димитър Калайджиев пред bTV.

Той съветва да купуваме апартаменти на зелено и с добро самоучастие от 20-30%, като обърнем сериозно внимание на инвеститора и неговата история.

„В последната година и половина почти няма добри сделки на вторичен пазар, т.е. с акт 16. За мен най-добрата инвестиция днес е, ако се намери инвеститор, който дава възможност за 20% сега, а останалите на акт 16. Това дава мега добра гъвкавост за купувачите.

Каквото и да стане, имаме само 20% вкарани в имота. Ако човек няма добро самоучастие и добри доходи, съветвам да не влиза на пазара, да изчака, да живее под наем. Да живееш под наем не е толкова страшно, трябва да свикнем с това“, каза брокерът Димитър Калайджиев.

По думите му на национално ниво има спад на имотните сделки с 1,5%, но в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, се отбелязва ръст.

„Двустайните маломерни жилища са апетитна хапка за инвеститори и спекуланти. Маломерните тристайни апартаменти до 90-95 квадрата са добре за млади семейства, които нямат толкова средства. Говорим за имоти в ново строителство. Тези, които търсят завършено и готово осъзнават, че цената е много висока, нямат избор и след мъчене 2-3 месеца се насочват към строеж“, допълни брокерът.
Как ще се отрази влизането на България в еврозоната на имотния пазар?

„Лихвените равнища в еврозоната в момента са осезаемо по-високи от тези в България. Едно евентуално влизане в еврозоната в началото на 2025 г. ще доведе в краткосрочен план до някакво по-сериозно повишаване на лихвите в България – както на основните, така и на тези по кредитиране“, каза финансистът Владимир Сиркаров.

Въпреки това по думите му Европейската централна банка постепенно ще започне да намалява основните лихви.

„В по-дългосрочен план има много голяма вероятност поради макроикономическото развитие на България и западноевропейските страни в рамките на 2-3 години лихвите за кредитирането в еврозоната да са по-ниски от лихвите в България.

Тук виждам спекулация с текущите равнища на цената на кредита и не мисля, че това трябва да притеснява хората толкова сериозно, тъй като ипотечните кредити са дълги кредити“, допълни той.
Да очакваме ли покачване на лихвения процент?

„Почти сигурно това ще се случи, но финансовия сектор у нас е доста стабилен и ликвиден. Заделени са сериозни буфери, дори да има повишение, което е логично, това ще е доста плавно и може би ще започне от средата на годината“, увери финансистът.

По думите на Сиркаров се очакват мерки от страна на БНБ, които да охладят пазара – таван за размера на ипотечния кредит или съотношението между доходите и размера на кредитите.

Брокерът Димитър Калайджиев съветва хората да си направят сметка дали могат да си позволят вноската по кредита, в случай че лихвите се повишат с 1-2%.

По думите му цените ще растат дългосрочно. Калайджиев прогнознира, че след 10-15 години средната цена за апартамент в София ще е поне с 40-50% нагоре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите изпопадаха! Рачков взриви ефира: Мария, ако се оженим фамилията ни ще е…
Next: Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.