Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брокер обясни защо искат €400 000 за тристаен в софийския Надежда
  • Новини

Брокер обясни защо искат €400 000 за тристаен в софийския Надежда

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
brorekrkaksrkasr.jpg

Столичният комплекс „Надежда“ е на път да се превърне в квартала на богатите „Ориндж Каунти“. Заради близостта си до метрото и нормалните цени на жилищата той е сред най-предпочитаните райони за покупка на апартамент, съобщиха брокери., пише Телеграф бг. 

„Мога да кажа, че най-продаваемите имоти са панелни жилища в стандартни квартали на адекватна цена. Има хора, които си харесват районите в по-крайни комплекси – „Надежда“, „Люлин“, „Дружба“, съобщи Константин Пандов, който е собственик на две агенции за недвижими имоти.

Предпочитания

Не изпускай тези оферти:

Той уточни, че хората, които не се занимават с имоти, остават с впечатлението, че има квартали, които са много предпочитани.

„По-скоро има квартали, които са с по-добър имидж“, обясни експертът.

По думите му районите с не толкова добър имидж като „Люлин“ и „Дружба“ са сред най-предпочитаните с изключение на блоковете тип общежития.

„Като се абстрахираме от тях, стандартен апартамент в нормален квартал и на нормална цена се продава лесно“, подчерта Пандов.

Завишение

Той допълни, че масово цените на имотите са завишени.

„Има смехотворни обяви, видяхме оферта за панелен тристаен за 400 000 евро, а пазарната му цена е 130 000 -140 000 евро“, каза още специалистът.

Той изтъкна, че пазарът в момента е в застой.

„Може би сега е пикът на цените. Очаквам да има успокояване на пазара, което да доведе до намаляване на стойностите“, подчерта Пандов.

Квадратура

Експертът беше категоричен, че хората, които разбират от имоти, не говорят за цена на квадрат.

„При новото строителство в площта влизат и общите части, а при старото не се включват. Реално една гарсониера в „Стрелбище“ в цена на квадратен метър може да изглежда като ново строителство, двустайно, но с детайли.

Но двустайният ще е с площта на гарсониерата, защото на новото строителство двустайните са с бокс към хола и отговарят на старите площи за едностайни“, добави Пандов.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-здравословната храна в света: понижава холестерола и кръвното налягане, предпазва от инфаркт и инсулт
Next: България побеля! Ето къде снегът ще натрупа най-много

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.