Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брокер: Хората, които имат нужда от жилище, разбраха, че отлагането само би оскъпило сделката им
  • Новини

Брокер: Хората, които имат нужда от жилище, разбраха, че отлагането само би оскъпило сделката им

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sadkjcsdkvfdskvkfdvf.png

Устойчив пазар на жилища със стабилни нива в броя реално сключени сделки – това
характеризира изминалата 2023 г. според данните на Имотека, част от Реалто Груп.
Покачването на цените продължава, макар и умерено – на годишна база то е в рамките
на 11% в големите градове на страната. Същевременно ипотечното кредитиране остава
ключов фактор на пазара, привличайки все по-млади участници към решението за покупка
на жилище.

 

„Стабилността, която отчитаме в броя сделки през годината, се дължи в голяма
степен на новото строителство. То предостави разнообразие от добри оферти, както
и гъвкави схеми на плащане. В същото време, очакванията за драстичен спад на цените
в резултат от временното затихване на пазара, започнаха да избледняват.

 

Хората
с нужда от жилище разбраха, че отлагането само би оскъпило сделката им. Това особено
силно се усети през последното тримесечие на 2023 г., когато отчетохме съществен
ръст спрямо същия период на 2022 г.“, коментира Явор Пейчев, изпълнителен директор на Имотека.

 

Според Пейчев в периода октомври-декември 2023 г. на всеки 100 новоизлезли оферти
на пазара са се падали по 130 купувачи. Това представлява раздвижване спрямо края на 2022 г. и началото на 2023 г., когато
съотношението е 1:1.

 

Двутастайните и тристайните жилища продължават да са ключови за пазара, следвани от многостайните апартаменти и
къщите. Инвестиционните покупки пък представляват малко под 20% от всички през
2023 г. Според Имотека, строителните предприемачи в момента предлагат гъвкави
схеми на плащане, което може да мотивира клиентите с инвестиционен интерес.

 

„Най-често срещаният мотив за покупка на нашите клиенти е да живеят по-просторно. От жилища с 2 или 3 стаи те се стремят да се преместят в 3 или 4 стаи. България продължава да е в челните места по пренаселеност на жилищата в Европа
и това е съществен катализатор на пазара“, допълва Пейчев.

 

„Новото строителство е предпочитано както от инвестиционно настроените клиенти,
така и от тези, които искат да купят на по-изгодни цени и имат възможност да изчакат.
Съществено предимство за тези хора е и това, че могат да изберат разпределението,
етажа и изложението на жилището си, както и да се спрат на малък или голям проект
според нуждите на домакинството си“, коментира Ивайло Муцанкиев, директор „Ново строителство“ в Имотека.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рoдих ги, oтглeдaх ги, изучих ги, a кoгaтo aз имaх нуждa oт грижи тe мe ocтaвихa в дoм зa възрacтни хoрa
Next: Поклон! Почина обичаният от всички Стефан Янев

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.