Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брутално зверство! Приемна майка 4 г. изтезава момче, води го с чувал на главата да го дави
  • Новини

Брутално зверство! Приемна майка 4 г. изтезава момче, води го с чувал на главата да го дави

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
zveverostsaotost.jpg

Три обвинения е повдигнала Районната прокуратура във Враца срещу 57-годишната В.И. от Бяла Слатина, която е била приемен родител на 10-годишно момче. Тя ще отговаря за закана с убийство, нанасяне на телесни повреди и изтезания, съобщава 24 часа.

От държавното обвинение уточняват, че обвиняемата Р.И. е реабилитирана по право. Жената преминала курс за професионален приемен родител и била утвърдена за със заповед на директора на институция за социално подпомагане във Враца.

През юли 2017 г. в семейството й било настанено 10-годишно момче. Тя му купила дрехи, предоставила отделно легло, но не след дълго започнала да възлага на детето различни задачи – плевене на градина, цепене на дърва, бране на ягоди. В продължение на месеци то ги изпълнявало. В деня, в който момчето заявило, че вече няма да върши подобна работа, Р.И. го ударила и го изпратила да стои в стаята. Казала му, че ще бъде лишен от храна.

През четирите години на съвместното им съжителство обвиняемата продължила да бие детето, да го тормози, да го обижда и заплашва. Обикновено поводите за това били отказът му да изпълни исканията на приемния родител или ненаучен урок, сочат данни от обвинителния акт.

В началото на юни 2021 г. Р.И. упражнила физическо насилие спрямо момчето, а поводът бил това, че то взело слушалките на сина й. Инцидентът толкова много ядосал приемната майка, че тя пребила момчето с дървена дръжка от метла. След като дървото се счупило, накарала детето да излезе на двора и да стои с вдигнати ръце до стената. По-късно му дала да яде супа и го предупредила, че това му е за последно.

Същата вечер тя му нанесла побой с точилка и наранявания в областта на китката, гърдите и бедрото. Впоследствие накарала момчето да притиска тениска към раните, за да спре кървенето.

През нощта пострадалият се събудил с вързани зад гърба ръце. Обвиняемата му сложила чувал на главата, издърпала го от леглото и му заповядала да върви с нея. Казала му, че ще го изхвърли в реката, няма да остане жив и ще умре. В един момент се отказала да извършва тези действия и развързала детето.

На сутринта Р.И. отново ударила момчето и му казала да се маха, защото „не може да го гледа“.

Със синини от побои по цялото тяло, с множество рани от пробождане с ножа, уплашено за живота си,момчето отишло на училище. Обезпокоен от състоянието му, неговият учител започнал да го разпитва. Първоначално детето плачело и не искало да споделя, но впоследствие разказало за жестокото отношение на приемния родител към него. Момчето спестило подробности от страх да не бъде убито.

Незабавно били уведомени директорът на училището и социалните служби. Пострадалият бил насочен в център за настаняване от семеен тип и прегледан от съдебен лекар.

В хода на разследването учителите на момчето са го характеризирали като скромно, свито, неконфликтно дете, много притеснително и уплашено.

Понастоящем той е ученик в 8-ми клас. Педагозите споделят, че видимо той е преодолял психическата травма, спокоен е и не създава никакви проблеми.

За бившия му приемен родител – обвиняемата Р.И., предстои наказателно дело за извършените престъпни деяния.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половината свят ликува? Путин е подложен на спешна операция по късна доба
Next: Георги уби сина си с пушка, а майка му издъхна от гледката

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.