Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брутално зверство! Приемна майка 4 г. изтезава момче, води го с чувал на главата да го дави
  • Новини

Брутално зверство! Приемна майка 4 г. изтезава момче, води го с чувал на главата да го дави

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
zveverostsaotost.jpg

Три обвинения е повдигнала Районната прокуратура във Враца срещу 57-годишната В.И. от Бяла Слатина, която е била приемен родител на 10-годишно момче. Тя ще отговаря за закана с убийство, нанасяне на телесни повреди и изтезания, съобщава 24 часа.

От държавното обвинение уточняват, че обвиняемата Р.И. е реабилитирана по право. Жената преминала курс за професионален приемен родител и била утвърдена за със заповед на директора на институция за социално подпомагане във Враца.

През юли 2017 г. в семейството й било настанено 10-годишно момче. Тя му купила дрехи, предоставила отделно легло, но не след дълго започнала да възлага на детето различни задачи – плевене на градина, цепене на дърва, бране на ягоди. В продължение на месеци то ги изпълнявало. В деня, в който момчето заявило, че вече няма да върши подобна работа, Р.И. го ударила и го изпратила да стои в стаята. Казала му, че ще бъде лишен от храна.

През четирите години на съвместното им съжителство обвиняемата продължила да бие детето, да го тормози, да го обижда и заплашва. Обикновено поводите за това били отказът му да изпълни исканията на приемния родител или ненаучен урок, сочат данни от обвинителния акт.

В началото на юни 2021 г. Р.И. упражнила физическо насилие спрямо момчето, а поводът бил това, че то взело слушалките на сина й. Инцидентът толкова много ядосал приемната майка, че тя пребила момчето с дървена дръжка от метла. След като дървото се счупило, накарала детето да излезе на двора и да стои с вдигнати ръце до стената. По-късно му дала да яде супа и го предупредила, че това му е за последно.

Същата вечер тя му нанесла побой с точилка и наранявания в областта на китката, гърдите и бедрото. Впоследствие накарала момчето да притиска тениска към раните, за да спре кървенето.

През нощта пострадалият се събудил с вързани зад гърба ръце. Обвиняемата му сложила чувал на главата, издърпала го от леглото и му заповядала да върви с нея. Казала му, че ще го изхвърли в реката, няма да остане жив и ще умре. В един момент се отказала да извършва тези действия и развързала детето.

На сутринта Р.И. отново ударила момчето и му казала да се маха, защото „не може да го гледа“.

Със синини от побои по цялото тяло, с множество рани от пробождане с ножа, уплашено за живота си,момчето отишло на училище. Обезпокоен от състоянието му, неговият учител започнал да го разпитва. Първоначално детето плачело и не искало да споделя, но впоследствие разказало за жестокото отношение на приемния родител към него. Момчето спестило подробности от страх да не бъде убито.

Незабавно били уведомени директорът на училището и социалните служби. Пострадалият бил насочен в център за настаняване от семеен тип и прегледан от съдебен лекар.

В хода на разследването учителите на момчето са го характеризирали като скромно, свито, неконфликтно дете, много притеснително и уплашено.

Понастоящем той е ученик в 8-ми клас. Педагозите споделят, че видимо той е преодолял психическата травма, спокоен е и не създава никакви проблеми.

За бившия му приемен родител – обвиняемата Р.И., предстои наказателно дело за извършените престъпни деяния.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половината свят ликува? Путин е подложен на спешна операция по късна доба
Next: Георги уби сина си с пушка, а майка му издъхна от гледката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.