Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БТВ изби рибата: Ендер вдига сватба, ето ги новите епизоди от Опасно изкушение
  • Новини

БТВ изби рибата: Ендер вдига сватба, ето ги новите епизоди от Опасно изкушение

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
dwqrqwtwqgggg.png

Новите епизоди на хитовата поредица „Опасно изкушение“ по БТВ започват!

Най-сетне зрителите ще имат възможност да проследят новите житейски премеждия в сезон 6 на Йълдъз и Ендер от 26 юли, всяка делнична вечер от 20 часа по БТВ.

Последният епизод от сезон 5 е доста драматичен и освен обичайните кавги и интриги, сценаристите „убиват“ един от главните герои дотук – Чаатай.

Бурните отношения между Йълдъз и Доан се задълбочават и тръгват в съвсем нова посока след като Доан едва не стана причина и за нейната смърт след организираната катастрофа. Новият сезон започва със събития, две години след тази катастрофа и оцеляването на Йълдъз и Ендер остава на въображението на зрителя.

Ендер, от своя страна, за пореден път ще изненада всички с неочаквано обединение, засвидетелствано с официален брак.

В Турция бе излъчен последен епизод през юни и в продължение на шест години „Опасно изкушение“ бе категоричен лидер и абсолютен феномен в телевизионния ефир.

Въпреки че продължава да се радва на изключително висока гледаемост, екипът и актьорите взимат решение да сложат край на историята преди всичко да се размие в баналност и рутина.

Смъртта на Доан бележи този грандиозен финал и героините Йълдъз и Ендер са на върха на кариерата си.

Заснемането на финалните епизоди съвпадна с подготовката за сватбата на Еда Едже, която в края на юни сключи брак с баскетболиста Бурахан Тунджер – сватба на която присъстваха доста от нейните колеги в сериала.

Сбогуването с героинята ѝ – Йълдъз, която я прослави в цял свят, бе изключително емоционално:

„Сбогом, Йълдъз! Краят на една ера… Благодаря ти за всичко, което ми даде! Радвам се, че те изиграх. Силни аплодисменти за всички мои колеги, които допринесоха за цялостния успех на продукцията!“.

Българските фенове на турската сага са очаровани както от поднесения сюжет, така и от играта на актьорите.

Много интересен, поучителен с добър сценарий и много добре изпълнени роли от прекрасни актьори! БЛАГОДАРЯ за удоволствието, което ми доставят! Бъдете здрави и благословени!

Страхотен филм още толкова да го излъчват няма да ми омръзне!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво можехме да си купим с левчето преди 10 ноември 1989 г.
Next: Обичах лятото да ходя в старата къща на баба и дядо, бягайки от света

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.