Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Криминални
  • Бушон от Пещера изпра фирмата на бивш зам.-министър – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Бушон от Пещера изпра фирмата на бивш зам.-министър – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Бушон от Пещера изпра фирмата на бивш зам.-министър – КРИМИНАЛНО

Поредицата промени в законодателството, които целят да ограничат изтичането на огромни средства от ДДС чрез продажба на закъсали фирми на бедняци с многомилионни дългове, засега не може да пресече порочната практика. Чистачът е основен играч в схемата, а услугата вече се е превърнала в модерна професия. От нея често се възползват и представители на властта.

При преглед на собствениците на фирмите в портфолиото на един от шампионите в почистването – Владимир Николов Пройчев от Пещера, се чете името на бившия зам.-министър от времето на Тройната коалиция Ангел Чакъров. През 2013 година той е продал една от семейните си фирми – „Лама Трейдинг“, на Пройчев със задължения към НАП от близо 1,2 млн. лева, пише в. „Марица“.

Прехвърлянето на закъсали фирми всъщност е покровителствано във времето от политиците и законотворците.

Преди седмица от новото правителство анонсираха, че най-после ще бъде намерен способ порочната практика да бъде прекратена и това ще стане чрез затягане на режима на регистрация и по-скоро с въвеждане на ясно изискване да се представя документ за право на обитаване на адреса, посочен за седалище на дружеството.

През годините Пловдив и регионът се превърнаха в обетована земя за чистачите.

Математика от Карлово почисти 80 дружества и стана ало измамник

Пройчев, на чието име се водят 78 дружества с общи задължения на стойност над 22,7 млн. лева, все още гони постижението на бушона-рекордьор Иван Богданов Богданов. Карловецът, известен като Математика, има 80 фирми на името си, като общо те дължат близо 15 млн. лева. Ощ​е през 2011 година Богданов започва да намира дружества от цялата страна чрез сайтовете за безплатни обяви. След като се разбира за активността му, служители на НАП посещават Иван почти всяка седмица.

През 2017 година Иван Богданов попада зад решетките, когато е осъден ефективно на 16 месеца затвор, но заради други бели. Съдът в Пловдив го намира за виновен по обвинения в съучастие на ало измамници. Богданов има и висящи досъдебни производства за дребни измами в Пазарджик, Велинград и други градове в региона.

Сред големите шампиони е и Митко Васков Димитров, който и до момента е собственик на над 70 закъсали фирми с обща стойност на задълженията над 6 млн. лева. Единственият познат адрес на родения през 1989 година ром е в пловдивския квартал „Столипиново“, но според източници на „Марица“ Димитров е живял за последно там през 2013 година.

През адреса на Цветан Дочев са минали 130 юридически лица

Цветан Генов Дочев от Йоаким Груево е друг от пловдивските доайени на сделките със закъсали фирми. Към днешна дата Цветан Дочев е собственик на 75 активни фирми и още поне 40, които вече са дерегистрирани служебно. Цветан е придобивал дружества от София, Варна, Русе, Благоевград и половин дузина други градове. За данъчните и призовкарите обаче си остава фантом, макар да го знае цялото Йоаким Груево.

Изнесъл се е от родната си къща преди десетина години, но от време на време наминава в селото. Никъде няма следа за актуалния му адрес. Въпреки това сделките му минават без засечка в нотариалните кантори. В селото разказват, че полиция, съд, частни съдебни изпълнители и данъчни редовно търсят местния измамник, но всички удрят на камък от години. За 10 години на негово име са прехвърлени над 130 юридически лица, които общо дължат над 30 милиона лева, което прави 57-годишния мъж един от най-сериозните „чистачи“ на закъсали фирми.

Общото между всички тези случаи е в това, че фирмите, създадени с цел източване на ДДС, се прехвърлят на професионалните длъжници, като заедно с това адресите им моментално се сменят. Така стотици закъсали дружества от цялата страна се оказват изведнъж под юрисдикцията на властите и НАП ​в Пловдив, като заедно с юридическите лица с фиктивни адреси създават огромни проблеми както на администрацията, така и на гражданите.

Continue Reading

Previous: Тази седмица ви питаме къде държите алкохола у дома. Един
Next: Хората са различни, ето защо техните предпочитания в любовен план

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.