Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българинът Емо Каменов разтресе Балканите! Прецака жена си Ивета и хлътна по сръбкинята Мая
  • Новини

Българинът Емо Каменов разтресе Балканите! Прецака жена си Ивета и хлътна по сръбкинята Мая

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
eemeoekamaenov.jpg

Целите Балкани се тресат сближаването на противоречивия българин Емил Каменов, който участва в момента в сръбския вариант на шоуто „Задруга“ и още по-предизвикателната Мая Маринкович, научи News2.

Каменов си има приятелка – Ивета, която заплаши да разкъса Мая, ако се стигне до нещо по-голямо между тях, като сватба.

На въпрос дали ще има сръбско-българска сватба, за която упорито се говори в Сърбия, Таки – бащата на Мая Маринкович каза в свой стил:

Сръбско-българска сватба ще правим само ако руския газ мине през България, заради Мая Маринкович (смее се)!

Не изпускай тези оферти:

Може и да има сватба, може и да няма, все още не знам в каква посока ще върви тяхната връзка – каза бащата, който не признава брака на Емил с Ивет, тъй като двамата нямали законен такъв.

„И той има жена и дете?! Какво от това, като той не е в граждански брак? Е, човекът е свободен тогава, какво значение има. Не го признавам за брак“, коментира бащата на предизвикателната сръбкиня Мая.

В същото време, българката Ивета, която е половинка на Емил Каменов заяви, че ще отиде на сватбата между Мая и Емо, ако такава се случи, за да оскубе Мая и, че тя не е човек за женитба, а за „някои други неща“. /News2.bg

Още клюки:

Синът на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев – Тодор, се е е разделил с близо 75 бона за сватбата си, пише Галерия.

Богатият наследник, който е специалист по нервни болести и е един от младите кадри в тази област в УМБАЛ „Александровска“, и избраницата му Мария са посрещнали близките си приятели и гости в ултралуксозния комплекс „Вила Екатерина“ край с. Вакарел, намиращ се на 35 км от столицата.

Тема на фентъзи декора са били феи, динозаври и вещици. За специалния ден младоженецът е заложил на два тоалета.

По време на откритата церемония Тодор е бил облечен с бяла риза, елек и сако, украсено с тематични за купона мотиви, а по-късно е поставил фокус на строгата и елегантна визия с черна класика и прави линии.

Една то специалните изненади за присъстващите бил балет с двуметрови криле на пеперуди, чиито спектакъл обединявал танци и светлинно шоу.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя помете пет автомобила след употреба на алкохол и наркотици
Next: Цяло село чака отговори за скандални монахини, превзели наш вековен манастир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.