Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин видя какви ги вършат германските шофьори по пътищата и зяпна от почуда
  • Новини

Българин видя какви ги вършат германските шофьори по пътищата и зяпна от почуда

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
gasktaskyasyoasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българин остана приятно изненадан от колегиалността, на която станал свидетел при движение на магистрала. Не, за съжаление случаят не е от България, а от Германия.

Димо Димов пътувал към границата на страната с Австрия, когато попаднал в голямо задръстване. Почти мигновено всички участници в движението се пристроили в две колони. Едните се изтеглили плътно в лявата част на платното, а другите в дясната част.

Така по средата се оформил коридор, през който при нужда да преминат машини със специален режим на движение – линейки, патрулки или пожарни коли. Мъжът станал очевидец на ситуацията преди два дни, като му направило приятно впечатление и още нещо, пише glasnews.bg.

Той заявява, че по време на пътуването му по немските пътища имало търпимост между водачите.

„Прави ми впечатление също, че в Германия никой не те натиска отзад, никой не натиска клаксона за щяло и нещяло“, пише Димов.

Мъжът добавя, че останалите шофьори спокойно изчакват дадена маневра да бъде извършена – „още докато подадеш мигач“.

Българинът се надява подобни положителни премери да станат и част от пътното поведение у нас, където случките на липсваща толерантнос на пътя са ежедневие.

„Надявам се един ден да успеем да пренесем тази култура на движение и в България“, заключава той.

Вижте целия разказ на Димо Димов, споделен в мрежата“

„Случката е от преди два дни. Впечатлен съм от немската култура на движение. Днес, докато пътувах към границата с Австрия, така се случи, че попаднах в задръстване заради катастрофа между други участници в движението и ми направи впечатление, че участниците в задръстването се разделиха на две колони – едната, плътно в лявата част на пътното платно, другата – в дясната част на платното за движение.

По средата остана празен коридор за движение на автомобили със специален режим – полиция, линейка пожарна. Въобще прави ми впечатление също, че в Германия никой не те натиска отзад, никой не натиска клаксона за щяло и нещяло.

Още докато подадеш мигач, че ще извършваш определена маневра, ти се прави място да извършиш спокойно маневрата, която си предприел. Надявам се един ден да успеем да пренесем тази култура на движение и в България.“

Много граждани са впечатлени от разказаната история. Други споделят и свои впечатления от поведението на пътя и в Европа, и в България. Някои нашенци смятат, че у нас водачите са далеч по-нетърпеливи, а други разказват, че и в Германия не липсват неуредици.

Други споделят положителните примери от българските пътища – например, как на натоварен път с голямо задръстване линейката е била пропусната експедитивно.

Вижте някои от коментарите:

„Не е само в Германия и в другите държави на запад. Работещи закони и солени глоби трябват в България“, смята Теодора Ж.

„Това са нормални неща, за които всеки шофьор трябва да прави и да се досети в подобни ситуации, но нали нашия манталитет и мислене е със 100 години назад, това го приемаме за нещо „уау“ в другите държави“, смята Наталия Т.

“Ще се научим, то едно време и на пешеходни не спирахме. Хубаво е да се споделят такива практики, че да се учим от добрите примери по света и у нас“, добавя Калоян Г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 11 храни, които оказват странен ефект върху мозъка ви
Next: Момче продава единствената си играчка, за да нахрани майка си и брат си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.