Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин изобрети нов ефикасен метод за отглеждане на домати без пръскане с препарати
  • Новини

Българин изобрети нов ефикасен метод за отглеждане на домати без пръскане с препарати

Иван Димитров Пешев май 15, 2023
dddoadmsdmaskdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нов метод за гледане на домати. Отровите и изкуствените торове са на път да отидат в историята. Българин изобрети нов ефикасен метод за отглеждане на домати, без да се налага те да се тровят с различни препарати.

”Мога да се похваля, че от 8 години гледам по този метод, като през последните 7 не пръскам с нищо освен с настойка от коприва или други билки и имам чудесни домати с доста висок добив.

Дори и да е имало болни растения, са били по няколко годишно, без да ми заразят останалите”, съобщи авторът на метода Тихомир Трайков.

Той обясни, че подготовката е в няколко стъпки.

„През първата година обръщам добре мястото, като се забиват бетонни колове с по-малки бетонни за разпънки и се опъва тел най-отгоре”, обясни Трайков.

Той уточни, че редовете трябва да бъдат на разстояние 1,7-2 м от кол до кол, като дължината им е в зависимост от дебита на водата за поливане, ако е с капково или пръскачки, това условие отпада.

„Редовете са на север – юг и никога на изток – запад”, предупреди експертът.

Следващата стъпка е оформянето на дълбоки лехи, които се окопават в дъното с угнил тор или компост. След това пътеките се засипват с около 5 см слой дървесна пепел или по-едри дървесни стружки, талаш, листа, слама или картон.

„Най-важното предимство е предотвратяване на загубата на влага на почвата от пътеките, както и поддържането на добра среда за торните червеи, които са необходими за лехите, като се има предвид, че в годините напред лехите не се обръщат, а само се окопават преди засяване”, допълни Трайков.

Той уточни, че през първите месеци в горната част на лехите, непосредствено до пътеките, се засажда по един ред моркови, магданоз, чубрица, тук-там невен, босилек и много други полезни срещу мана растения.

Освен това широколистият босилек придава по-хубав вкус на домата в съседство с него. След началото на май се засаждат по два корена домати почти един до друг, около 40 см, за да може да се вържат на един кол и двата през разстояние около метър.

„След като заздравеят растенията, до тях се набиват коловете и се завързват кръстосано горе с телта”, уточни Трайков. Той подчерта, че при нужда пръска растенията с настойка от коприва, която е угнила 28 дни във вода.

Ако бъде забелязано болно растение с черна мана по стеблото, се маха цялото внимателно и се изхвърля далеч от мястото.

„Ползвам едни и същи семена от биволско сърце, гигант и розов домат. Така с годините растенията придобиват имунитет в градината, в която са садени. Всяка градина има различни болести, гъби и бактерии.

Купуваните сортове рядко са устойчиви и ако започвате с нов сорт, съхранявайте семената от първите най-хубави плодове на домата”, обясни Трайков.

„През следващите години не се обръща мястото, а само се накопава преди засяване февруари или март и може да се мулчират и самите редове и лехи, но е добре и лехите да бъдат разграничени с дървен материал, керемиди, бетонни колчета по ваш избор”, каза още експертът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как да заспим само за 60 секунди: Древна индийска йогистка медитация
Next: Мъж живеещ на село отиде да види сина си големец в града, но остана като попарен от реакцията му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.