Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин показа колко много храна си е купил за £23,60 в Лидл на Острова и вбеси мрежата
  • Новини

Българин показа колко много храна си е купил за £23,60 в Лидл на Острова и вбеси мрежата

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
bggbelejekakka.jpg

Мъж направи сравнение между България и Англия и показа във Фейсбук какво може да си купи за 23,60£, пише Sofia24.bg.

По думите му разбираме, че е вдъхновен от новината, с която ви запознахме преди няколко дни за българка, която живее на Острова и снима с телефона си в магазин на популярна хранителна верига. Тя показа на всички нас, живеещи в България, какви са цените на хранителните продукти в Англия.

Ето какво пише мъжът във Фейсбук:

Какво може да се купи в Англия за 20 паунда

„Защо съм в Англия?? При (минимална) заплата /5дни в седмицата по 8 часа/ в Англия 1500 паунда’ какво купувам! (минимална). Да приемем (средна) заплата в България 1500 лева колко струват тези продукти? (средна). Лидъл Англия и Лидъл България.

Не съм подбирал продуктите, защото рядко влизам в Лидъл.

Видях клипа на една жена в интернет за краставици, домати, масло и още други неща, та случайно и аз“.

„Виждам, че на храните няма ДДС, това автоматично прави +20% в България… но в България имаме много хрантутници! В Германия е 7% и цените са почти същите като на този касов бон!“, пише в коментар под публикацията друг мъж.

„Много тъжно е всичко…като имаш в предвид, че в момента цените в Лидл са се повишили. Аз пазарувам редовно и има завишение. И най-скъпото, което си купил е Гавискона, а не храната…“, гласи друг коментар.

„Колко струва билетчето в метрото на Лъндън и колко е билетчето в Софето или Варна ? Сигурно не ходиш пеша ? А една бира колко струва, за ракийката да не говорим. А това, че те имат за втора ръка човек не се измерва с никакви паунди ! Аман от преднамерени реклами на „западния“ начин на живот.

И България ако не беше принудена да кувива ОРЪЖИЕ, самолети, курвети и ракети, щеше да е по напред от доста „западни“ страни. Дано ви дойде акъла на следващите избори“, гласи друг коментар.

„Ами супер, радвам се за човека. Нека е щастлив. А може ли да попитам би ли бил така добър да сподели и цените на горивата, наемите, цените на комуналните услуги и въобще като сме почнали направо целия пакет? Колко са разходите на месец на домакинството му за нещата от първа необходимост“, интересува се друг потребител в мрежата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко президенти в света могат да направят това което Румен Радев показа?
Next: Камериерка се разплака щом видя какво има под чаршафите в хотелската стая

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.