Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин тръгна за Лондон, но на митницата на летище Варна го спряха, не е за вярване какво откриха
  • Новини

Българин тръгна за Лондон, но на митницата на летище Варна го спряха, не е за вярване какво откриха

Иван Димитров Пешев декември 21, 2022
londoasdnasdas.jpg

Митническите служители на Митнически пункт Летище Варна откриха 20 литра наливен алкохол в пластмасови бутилки и 23 200 къса (1160 кутии) цигари в багаж на пътник за Лондон, български гражданин.

Пътникът с инициали Г.К. е спрян за митническа проверка при обработката и предаването на чекирания багаж. При извършените контролни действия с рентгенова апаратура митническите служители установяват в багажа му недекларирани 1160 кутии цигари с български акцизен бандерол, както и 10 пластмасови бутилки с вместимост по два литра – пълни с етилов алкохол с характеристики на ракия.

Недекларираните акцизни стоки са иззети. Срещу пътника е съставен акт за установеното административно нарушение и ще му бъде наложена глоба, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Митници“.

Това е най-голямото количество алкохол, установено в багаж на пътник на МП Летище Варна през тази година. Рекордното количество 53 520 къса (2676 кутии) цигари в пътнически багаж беше открито от митническите служители на пункта през месец октомври т.г. в багажа на български гражданин пътуващ за Хамбург.

Не изпускай тези оферти:

Само от началото на месец август насам иззетите цигари от митническите служители на летището при проверки на пътници по международни линии са 267 520 къса (13 376 кутии), като количеството е по-голямо от задържаните цигари на МП Летище Варна през цялата предходна година. Иззетите цигари са предимно с български акцизен бандерол, но са пренасяни в нарушение на акцизното и митническо законодателство и вероятно с търговска цел заради по-високите им цени в други държави.

Агенция „Митници“ отново напомня, че пътниците, пътуващи с въздушен транспорт, могат да изнасят от страната до 40 кутии цигари с български бандерол, ако пътуват за друга държава членка на ЕС, и до 10 кутии цигари, ако пътуват за трета страна. Пътуващите следва да се запознаят и с правилата в приемащата държава, където лимитите могат да бъдат по-рестриктивни.

Пътници, които пренасят количества над лимита, подлежат на глоба. В случаите, когато пътуват за страна от ЕС – глобата е от 1000 до 4000 лв. при първо нарушение (от 3000 до 6000 лв. при второ). Глобата е от 200 до 250 на сто от продажната цена на цигарите, когато пътуват за страна извън ЕС. Цигарите, предмет на нарушение, се задържат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Размениха бебетата на две жени в столична болница – жена отказва да върне новороденото на майка му
Next: Тъжно: Селото на Ламбо остана само с 9 жители

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.