Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин усвои терасата в панелката и сега семейството му си скубе косите
  • Новини

Българин усвои терасата в панелката и сега семейството му си скубе косите

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
vdsfbfgbfdnghnhgnhg.png

Ето как животът и апартаментът на едно българско семейство се превърна в ад именно заради това решение

За добро или лошо, но много от нас живеят в малки панелки. Апартаментите често са с по една спалня, хол и малка кухня. За почуда на мнозина често пъти към кухнята има голям балкон тип лоджа. Често пъти българската инженерна мисъл подтиква мнозина да „усвоят” терасата и така да уголемят кухничката.

Но това може да се превърне най-лошото и кошмарно решение.

Ето как животът и апартаментът на едно българско семейство се превърна в ад именно заради решението им да „усвоят” терасата към кухнята.

Според първоначалния план голямата тераса трябва да уголеми и самата кухня. Един мъж реши да „усвои” терасата към кухнята и там да сложи вграден шкаф за кухненските посуди на жена му и да изнесе мивката там, за да може да сложат и маса за хранене в помещението.

Той не се съмняваше, че това ще бъде доста лесно начинание – все пак само избиваш една стена и сменяш дограмата на терасата. Да, ама не.

В крайна сметка всичко се обърка. И не очакваше, че може да има толкова много проблеми.

Първото затруднение беше обличането. През първата зима след „усвояването”, когато ремонтът все още не беше завършен, а навън градусите бяха минусови, стана ясно, че стената между лоджата и кухнята въобще не е излишна. Студът бе страховит, подът замръзна. Затова мъжът нае специалисти, за да изолира пространството в детайли и за щастие стана малко по-топло.

След прилична инвестиция на пари този проблем беше решен, но наяве излезе друг проблем. Нямаше как да се направи вграден шкаф на малкото пространство на терасата и излезе, че може само да пъхне хладилника там.

И все пак, за да бъдем честни, резултатът от реконструкцията беше нещастен и нефункциониращ. Оказа се също така, че стената не може да бъде премахната изцяло и затова се появи кухненски плот. Разбира се, този допълнителен метър позволи да направи кухнята малко по-свободна, но е трудно да се говори за комфорт, защото се появи тесен проход, който мъжът-ремонтаджия не успя да предвиди.

Оказа се и че не е възможно мивката, придружена с всичките тръби и канализация, да бъде изнесена на терасата.

Всъщност, присъединяването на терасата към кухнята се оказа скъпо, безсмислено и грозно начинание, а освен всичко и не особено функционално. Сега Бг мъжът съжалява, че е взел такова решение и отбеляза, че преди да започнем такова начинание, струва си да помислим минимум 10 пъти и да направим точен план, така че по-късно да не се окаже, че подобно допълнение ще се окаже най-кошмарното решение и ще превърне домът ни в неособено красиво място.

А Вие „усвоили” ли сте терасата към кухнята си и какъв е резултатът? Споделете с нас в коментарите, пише jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички са в шок! Какво прави тази жена пред НДК в София
Next: Изведнъж орхидеите ще пуснат много цветове! Напълнете и отцедете тази течност

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.