Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите всяка събота и неделя са на пазар тук, кашкавалът е 19 лева
  • Новини

Българите всяка събота и неделя са на пазар тук, кашкавалът е 19 лева

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
shaspdasidasldask.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близкият до Кюстендил северномакедонски град Крива Паланка е притегателно място
за пазар от страна на българите.

Всяка събота натам се насочват десетки нашенци, които търсят по-изгодни оферти,
а в повечето случаи това се увенчава с успех.

„Тръгваш и за около 40 минути си там. Съботният пазар в Крива Паланка е претрупан.
Както се казва има „От пиле мляко“.

Всички продукти са от местни производители.
Дори в магазините месото, яйцата, млечните продукти – всичко е по-качествено“,
разказва Мая Божанова.

 

По думите й цените не само на хранителните продукти, а и на перилните препарати
и дрехите, са много по-ниски.

„При нас кашкавалът вече удари 40 лева, а там един
килограм се продава за 19 лева. Най-скъпото сирене е козето. Цената му при югозападните
ни съседи е 14 лева.

Мешаното сирене е около 12 лева“, допълни Божанова. Известният
„Кочански“ ориз е на цена от 2,30 лева за килограм. „Този ориз е известен, качеството
му е много добро.

Когато го сготвиш, има много хубав и специфичен вкус. Всяко
зърно стои отделно“, обясни Мая Божанова.

 

На местния пазар цените са народни. Пресните зеленчуци, маслото, сушените чушки,
фасулът, картофите – всичко е домашно. Там съботните дни има повече българи, отколкото
македонци.

Улеснението е, че може да се плаща и в левове, но за магазините са
необходими от местните пари или евро. Ако сте решили да си купите дрехи или обувки,
голяма част от тях са с турски произход, но с високо качество и на цени, както
и в самата държава-производител.

 

Перилните препарати също са по-евтини. 12 кг пакет се продава за 20 лева.

Хората съчетават пазара с екскурзията. Междувременно си зареждат автомобилите
и с по-евтино гориво.

Въпреки всичко трябва да се пазарува умерено, защото има
специфични изисквания при преминаване на външна граница.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен обрат с изчезналия Сашко: Властите съобщиха лоша вест!
Next: Тя се казва Афраа: Сирийско бебе, родено при труса, е осиновено от леля си и чичо си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.