Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите в Германия масово се завръщат у нас, а причината е смайваща
  • Новини

Българите в Германия масово се завръщат у нас, а причината е смайваща

Иван Димитров Пешев януари 21, 2024
asdcsdfgfdbvfghbgfhgf.png

Защо само за една година 1,2 милиона души са напуснали Германия? Проучванията показват, че всеки четвърти си тръгва поради финансови причини, а почти всеки пети – поради неудовлетвореност от живота в Германия.

„През цялото време е тъмно и сиво, почти не виждаш слънцето“, казва една емигрантка в допитване на Института за приложни икономически изследвания в Тюбинген. „Дигитализацията в Германия ми създава усещането, че съм се върнал 20 години назад“, твърди друг емигрант, цитиран от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), цитиран от българската секция на „Дойче Веле“.

Българите, впрочем, са на четвърто място по численост сред чужденците, които са напуснали Германия през 2022 година, съобщава Федералната служба за миграцията и бежанците, цитирана от агенция Франс прес.

Всъщност повечето хора, които напускат Германия, са чужденци, завръщащи се по домовете си. Освен това по-голямата част от чужденците, които си тръгват от Германия, са пребивавали в страната сравнително кратко.

От общо близо 700 000 емигранти, прекарали в Германия повече от три месеца, почти половината напускат Германия още след първата година. 70 процента от тях са били в страната за по-малко от четири години.

Андреас Ете от Института за демографски проучвания казва пред ФАЦ, че по-малко от една трета от напускащите Германия са германски граждани.

Често пъти става дума и за хора, които само временно заминават за чужбина – например студенти, които карат семестър в чуждестранни университети, или професионалисти, които получават трудов договор в друга страна. Според Ете повечето германци, които поемат по света, предварително са решили, че един ден ще се върнат у дома.

Така че не може да става и дума за „изтичане на мозъци“ – това е обичайното състояние на подвижния международен трудов пазар, смята Ете.

В определени сектори обаче изтичането на квалифицирани специалисти осезаемо се усеща. Това важи особено за лекарите, много от които си тръгнаха в годините на пандемията: през 2022 година близо 2300 лекари, както германци, така и чужденци, напуснаха страната.

Подобно е положението в областта на научните изследвания – германските университети просто не могат да плащат на топ-учените онези заплати, които те биха получавали в САЩ например. При академичните кадри роля играят и закостенелите структури за кариерно развитие и заплащане – пак за разлика от по-гъвкавата система в САЩ.

Трайно напускащите определено ще липсват на Германия, независимо от паспорта в джоба им. ФАЦ припомня, че на страната годишно ѝ трябват по 400 000 нови мигранти, за да реши проблемите на трудовия пазар. При това в случая става дума за т.нар. нетна миграция.

Тоест, ако страната напускат 1,2 милиона души, трябва да пристигнат 1,6 милиона, за да се получи този плюс от 400 000 души.

В тази връзка ФАЦ пише, че през 2022 година в Германия са пристигнали рекорден брой мигранти поради войната на Русия срещу Украйна (над 40% от мигрантите са пристигнали именно от Украйна), но иначе числото 400 000 нови заселници годишно не е постижимо: за следващите години Федералната статистическа служба очаква не повече от 290 000 души нетна миграция годишно.

Докладът за миграцията показва, че от Германия си тръгват не толкова пенсионери, които искат на старини да живеят на по-топло и по-евтино, колкото хора в активна трудова възраст. А за германския трудов пазар определено е проблем, че напускат толкова много квалифицирани кадри.

Пред ФАЦ Юлия Косякова от Института за изследвания на професиите и трудовия пазар изразява мнението, че много от тези хора са имали добри шансове в Германия, но нещо им е попречило да останат в страната.

Една пета от чужденците, които напускат Германия, посочват като причина проблеми с интеграцията, 8% са били недоволни от условията на труд, останалите не са успели да се справят с немския език или пък са си намерили по-добре платена работа другаде.

Последното се отнася например за шофьорите на камиони, които напоследък получават по-добри пари във Великобритания.

При германците, които напускат страната трайно или за дълго време, обикновено става дума за пенсионери, за специалисти, които получават по-добри оферти в други страни, или за хора, преселващи се по семейни причини.

Агенция ДПА съобщава, че най-много са германските преселници в Швейцария – над 311 000 през 2022 година. В Австрия са се преселили 216 000 германци, а в Испания – 142 000. Причините са обясними: в Испания е топло и привлекателно за пенсионерите, а в съседните Австрия и Швейцария се говори немски.

И още нещо. ФАЦ цитира германци, преместили се в Швейцария, с едно простичко съобщение: „Преместихме се в Швейцария, за да печелим повече пари“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Който иска, да вярва: Ето как се живееше с 2 лева по времето на Тодор Живков
Next: ВАЖНО! Силно препоръчвам на всеки, които тегли пари от банкомат да погледне!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.