Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите правят голяма грешка на Разпети петък, обяви Боби Лазаров
  • Новини

Българите правят голяма грешка на Разпети петък, обяви Боби Лазаров

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
sadvdsvsdfvsfdbfgbgfb.png

Освен синоптик в bTV, Боби Лазаров е един от големите капацитети в екипа на телевизията и религиозните въпроси. На Велики понеделник, в началото на Страстната седмица, той съобщи на зрителите какво предстои да се случи в следващите дни в живота на вярващите християни.

Боби Лазаров обаче посочи и една голяма грешка в традициите, която мнозина допускат в най-тъжния от дните преди Великден – Разпети петък.

Журналистът подробно разказа за ритуала с плащеницата, която се поставя на маса в църквите, а вярващите минават под нея. Мнозина вярват, че това се прави за здраве, но това не е така, подчерта Лазаров.

„Минаването под масата символизира смирението и скръбта за саможертвата на Исус Христос, не е за здраве”, обясни той.

Журналистът коментира също, че християните трябва да знаят смисъла на всеки от дните в Страстната седмица и да го предават точно на следващите поколения.

Боби Лазаров коментира и това, че засега Светият синод на Българската православна църква още не е обявил, кой ще води богослужението на Великден в катедралния храм в София. Според църковните закони, това трябва да е патриарха ни, но неговият избор ще стане след около месец.

На този ден е разпнат Иисус Христос, превръщайки се в изкупителна жертва за греховете на човечеството. В петия ден от Страстната седмица Божият син е обвинен, че се е нарекъл цар юдейски и че е подготвял бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Предаден е на съд на римския легат Пилат Понтийски.

Пилат смята обвиненията за неверни и предлага да освободи Христос, но тълпата, която се е събрала пред двореца му, крещи: „Разпни го, разпни го“. Това е същата тази тълпа, която само няколко дни по-рано скандира „Осана, Осана“, когато Христос влиза в Йерусалим. Пилат си измива ръцете, като казва, че не намира вина у тоя човек и предава Христос на войниците. Те решават да се подиграят с него и Му слагат трънен венец вместо корона, тръгвайки с него към Голгота.

Към лобното си място Иисус върви с изранени нозе и обляно в кръв лице. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си я хвърля върху керемидите на оградата, покрай която преминават. Така се появяват и първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус“ (Светото покривало за глава) и „Светата Тигла“ (от латинското тегула – керемида).

На хълма Голгота Иисус е прикован към кръста и разпнат между двама престъпници. След това той е погребан в каменен саркофаг, поставен в пещера, пред която стои стража.

На Разпети петък в храмовете се извършва опело. Вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос. На този ден великденският пост е особено строг, като църквата повелява да не се яде нищо и да се пие само вода.

През деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата Плащаница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

По време на богослужението, от олтара се понася Плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като Плащаницата се изнесе на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато и да е работа. Народното поверие гласи, че който работи, ще бъде застигнат от непреодолими злини и трудности. Хората казват, че „На този ден и птичка гнездо не вие“. Строго са забранени песните и веселбите.

Ходи се на църква през деня и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.

С Разпети петък приключва и Страстната седмица. Следващите дни са посветени на възкресението на Иисус Христос и радостта на всички вярващи. Великден е един от големите църковни празници, отбелязван с празнични църковни литургии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-накрая забогатяваме: Влезем ли в еврото, пенсии и заплати литват, ето как
Next: Обявиха промяната с пенсиите с приемането на еврото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.