Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите, работили в чужбина, ликуват след тази новина за данъците им
  • Новини

Българите, работили в чужбина, ликуват след тази новина за данъците им

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
bulgarichujjbbinana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Хората, които са работили в чужбина през последните 4-5 години, често имат право да им бъде възстановен надвнесен данък върху доходите им. Това става с подаване на данъчна декларация в сроковете и по правилата на съответната страна, в която човек е работил. В много държави крайният срок за подаване на годишните данъчни декларации за доходите е до края на април.

Близо 40% от българите, които са работили в чужбина, не са потърсили парите си, защото не са запознати с тази възможност. В някои страни с подаване на данъчната декларация може да се кандидатства за детски надбавки, връщане на надвнесени данъци, изплащане на неизползвана годишна отпуска, здравно осигуряване – единственото условие е човекът да е работил и да е плащал налозите си в чужбина, уточнява „Труд“.

Съществуват и множество неверни слухове, които допълнително объркват работещите в чужбина.

Възстановяването на данъка върху доходите се полага по закон и по никакъв начин не лишава хората, работили в чужбина, от пенсия, обезщетения и други социални облаги. Всеки може да подаде документите към данъчните институции в съответната страна лично или чрез посредническа фирма за възстановяване на данъци.

Повечето чуждестранни данъчни администрации започват да разглеждат документи и да връщат надвнесени данъци от март месец. Колкото по-рано подадете данъчната си декларация, толкова по-бързо можете да си върнете част от парите обратно.

В някои страни мигрантите могат да кандидатстват за възстановяване на данъци 4-5 години назад. Това означава, че сега е последният момент, в който може да се кандидатства за обезщетения за работа в чужбина през 2017 г. Сумата, която се възстановява, зависи от много фактори, като средно тя е 804 евро. Ако доходите ви са под облагаемия минимум за съответната страна, може да си върнете дори всички данъци.

Подаването на данъчните декларации в България е до края на април. Декларация подават всички, които постоянно живеят в страната за доходите си, както от работа в България, така и от работа в чужбина.

Декларация не подават хората, които имат облагаеми доходи само от заплата. Но чрез декларациите може да се ползват и редица данъчни облекчения, като например за деца, за ипотечен кредит, за дарения.

Промени
Облекчения в данъчните декларации
Справките за изплатени доходи и за удържани данък и задължителни осигурителни вноски ще могат да бъдат подавани от наследниците на едноличните търговци или самоосигуряващите се граждани, починали през годината, в която са били работодатели или платци на доходи. Това гласят промени в данъчните закони, които окончателно бяха приети от парламента. Промените важат и за справки, които трябва да бъдат подавани от началото на 2022 г.

Променя се и режимът за облагане с ДДС на ваучерите за храна. Фирмите, които издават ваучерите, вече ще плащат ДДС. Но промяната не засяга хората, които получават ваучери за храна от работодателя си.

Друга промяна дава възможност за коригиране на погрешно фактуриран ДДС при влязъл в сила ревизионен акт.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Трагедия с млад мъж! Почина само 24 часа след голяма радост
Next: Бесен младоженец избяга от сватбата си, причината е смайваща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.