Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите, работили в чужбина, ликуват след тази новина за данъците им
  • Новини

Българите, работили в чужбина, ликуват след тази новина за данъците им

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
bulgarichujjbbinana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Хората, които са работили в чужбина през последните 4-5 години, често имат право да им бъде възстановен надвнесен данък върху доходите им. Това става с подаване на данъчна декларация в сроковете и по правилата на съответната страна, в която човек е работил. В много държави крайният срок за подаване на годишните данъчни декларации за доходите е до края на април.

Близо 40% от българите, които са работили в чужбина, не са потърсили парите си, защото не са запознати с тази възможност. В някои страни с подаване на данъчната декларация може да се кандидатства за детски надбавки, връщане на надвнесени данъци, изплащане на неизползвана годишна отпуска, здравно осигуряване – единственото условие е човекът да е работил и да е плащал налозите си в чужбина, уточнява „Труд“.

Съществуват и множество неверни слухове, които допълнително объркват работещите в чужбина.

Възстановяването на данъка върху доходите се полага по закон и по никакъв начин не лишава хората, работили в чужбина, от пенсия, обезщетения и други социални облаги. Всеки може да подаде документите към данъчните институции в съответната страна лично или чрез посредническа фирма за възстановяване на данъци.

Повечето чуждестранни данъчни администрации започват да разглеждат документи и да връщат надвнесени данъци от март месец. Колкото по-рано подадете данъчната си декларация, толкова по-бързо можете да си върнете част от парите обратно.

В някои страни мигрантите могат да кандидатстват за възстановяване на данъци 4-5 години назад. Това означава, че сега е последният момент, в който може да се кандидатства за обезщетения за работа в чужбина през 2017 г. Сумата, която се възстановява, зависи от много фактори, като средно тя е 804 евро. Ако доходите ви са под облагаемия минимум за съответната страна, може да си върнете дори всички данъци.

Подаването на данъчните декларации в България е до края на април. Декларация подават всички, които постоянно живеят в страната за доходите си, както от работа в България, така и от работа в чужбина.

Декларация не подават хората, които имат облагаеми доходи само от заплата. Но чрез декларациите може да се ползват и редица данъчни облекчения, като например за деца, за ипотечен кредит, за дарения.

Промени
Облекчения в данъчните декларации
Справките за изплатени доходи и за удържани данък и задължителни осигурителни вноски ще могат да бъдат подавани от наследниците на едноличните търговци или самоосигуряващите се граждани, починали през годината, в която са били работодатели или платци на доходи. Това гласят промени в данъчните закони, които окончателно бяха приети от парламента. Промените важат и за справки, които трябва да бъдат подавани от началото на 2022 г.

Променя се и режимът за облагане с ДДС на ваучерите за храна. Фирмите, които издават ваучерите, вече ще плащат ДДС. Но промяната не засяга хората, които получават ваучери за храна от работодателя си.

Друга промяна дава възможност за коригиране на погрешно фактуриран ДДС при влязъл в сила ревизионен акт.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Трагедия с млад мъж! Почина само 24 часа след голяма радост
Next: Бесен младоженец избяга от сватбата си, причината е смайваща

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.