Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите се юрнаха масово: Купуват злато като за последно, ето защо
  • Новини

Българите се юрнаха масово: Купуват злато като за последно, ето защо

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dfshgdfhfdhgbfghbfghb.png

Българите обичат да подаряват злато по празниците, Коледа не прави изключение. Има предложения за хора с всякакви бюджети. Това заяви Крум Атанасов, основател на igold.

„Има много хора, които предпочитат инвестиционни монети, има и много хора, които предпочитат кюлчета. Когато става въпроси за подаръци изключително много зависи от това какъв е поводът и какъв е човекът – дете, мъж или жена. Факторите, които определят какъв златен продукт да се подари са строго индивидуални”, обясни Атанасов, цитиран от БГНЕС.

Той коментира и какви монети и какви кюлчета се търсят най-много в момента. „Един от големите трендове в момента е свързан с коронацията на крал Чарлз III, където има доста различни продукти и са в лимитирани серии”, каза той и даде пример с монетата коронациионен Чарлз, която е 1 унция.

„Друг много голям тренд по празниците са лунарите на Австралийския монетен двор. Както знаем по китайския лунен календар още тече годината на зайчето, която е до февруари, а след това започва годината на дракона.

Кюлчетата на дракона се секат още от предходната година и вече се продават. Драконът е най-предпочитаното животно от китайския лунен календар в цяла Азия и в Китай, така че голяма част от квотите на тези продукти заминават директно към онези пазари и тотално изчезват“, уточни Крум Атанасов.

Друга серия, която в момента се радва на голям интерес е посветена на Агент 007 Джеймс Бонд, отсечена от Британския монетен двор в само 5000 броя. „Зверовете на Тюдорите“ също са изключително популярна серия монети”, добави той.

Типичното за този тип продукти е, че техните цени в първата година на емитиране са по-ниски, а впоследствие много бързо поскъпват като нумизматика както на цени, на които се продават, така и на цени, на които се изкупуват обратно. От тази особеност се възползват както много колекционери, така и хора, които ги купуват с чисто спекулативен характер. Те търсят нещо, което в началото е евтино, а след това бързо поскъпва, обясни Атанасов.

Подобно нещо се е случило и с монетата „Коронационен Чарлз“ (само 7500 монети в емисия за целия свят), както и „Коронационната Британия“ (само 10 000 монети в емисия за целия свят).

Хората избират златото и нумизматиката за подарък, защото той има стойност, красив е и е привлекателен. „Инвестиционното злато и колекционното злато са традиционни подаръци за абсолютно всякакъв тип празници“, заяви Крум Атанасов.

Според него броят на хората, които си купуват инвестиционното злато константно се повишава, защото има все повече обективна информация свързана с „благородния метал“ и има много повече хора, които се интересуват от него, особено покрай последните ръстове, които е дало.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млади предприемачи откриват верига магазини за български стоки
Next: Вижте кога ще се пенсионирате според датата на раждане ТАБЛИЦА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.