Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите с нова шопинг дестинация в Турция, в Одрин вдигнаха цените
  • Новини

Българите с нова шопинг дестинация в Турция, в Одрин вдигнаха цените

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
shohsphasigasng.jpg

Търговците и хората с нюх вече прескачат турския град Одрин и пазаруват в Чорлу и Люлебургаз.

„Заради огромния наплив от наши туристи в Одрин, особено в петък и събота, местните търговци драстично вдигнаха цените. Както се казва – цените вече не са това, което бяха. Много хора пътуват до Чорлу (Çorlu) и Люлебургаз (Lüleburgaz), с нощувка – хем туризъм, хем търговия. В двата града определено е по-евтино от Одрин“, споделя жител на Кърджали пред 24rodopi.com.

Турски град свали цените с 30%

От различни региони на страната, а вече и от Кърджали, се организират 2-дневни екскурзии „шопинг уикенд в Люлебургаз“.

Не изпускай тези оферти:

Наричат Чорлу още Града на текстила, но освен фабриките, в 270-хилядното населено място има много магазини и аутлети за изгодно пазаруване.

Още новини за Турция:

Един късметлия, който е играл в играта „Луда цифрова лотария“ (Çılgın Sayısal Loto) в Одрин, Турция, спечели 836 176,90 TL (90 784 лева), като е познал правилно 5 от 7-те числа.

За изключително големия джакпот от 5 милиона турски лири от лотарията на 8 октомври бяха изтеглени числата 14, 16, 30, 52, 63, 72, 28 и 40.

Турските медии обявиха, че 7 души от Одрин, Ескишехир, Текирдаг, Бурса и кварталите Бакъркьой, Кадъкьой и Кягътане в Истанбул си поделят джакпота, като са познали 5 от числата, предаде Марица.

Падна джакпотът

Продавачът в тото пункта в Одрин, Серхад Джейлан, откъдето е закупен печелившият фиш за джакпота, сподели пред агенция Демирорен: „Получихме съобщение от компанията, с която сме свързани снощи.

При проверката беше разкрито, че печалбата от тиража в събота е разпределена между 7 офиса в Турция.

Видяхме, че един от тях сме ние. Това е радващо. И в миналото раздадохме редица печалби. Това е добра сума пари, която смятаме, че ще бъде много полезна за късметлията.

Надяваме се и в следващи тиражи да привличаме късмета на нашите клиенти и да печелят още по-големи печалби в Одрин“, възкликна той.

Джейлян каза, че още не е известно кой е късметлията в Одрин.

Джейлян допълни: „При нас идват много българи в Одрин. Те обичат игрите на късмета. Туристите обикновено предпочитат игри в стил „Скречкарта“, с моментни печалби, но играят масово и в лотарията.

Почти половината от клиентите ни са българи тези месеци, така че е много вероятно печелившият да е някой комшия.

Дано обаче късметлията да не си е загубил фиша, защото печалбата този път е чудесна“, заключи търговецът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Повече от добра новина! Ще ни компенсират за високите сметки за ток
Next: Експлозия във въглищна мина, има десетки загинали

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.