Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e
  • Новини

България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
emmiliiqicamera.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

3-годишната Никол, която четири дни след раждането си бе зверски пребита от акушерката Емилия Ковачева, е отключила епилепсия заради нанесените травми. Това разказаха родителите на момиченцето – Румен и Станислава Димитрови, които се молят детето им да се оправи.

Днес те пристигнаха в Софийския градски съд на заседание, на което Ковачева поиска мярката й домашен арест да бъде заменена с по-лека. Един от мотивите на акушерката бе, че тя имала заболявания на щитовидната жлеза, развила и психическа депресия. Освен това, семейството й нямало доходи, тъй като родителите й били с ниски пенсии.
За първи път от началото на процеса Ковачева коментира, че не чувства вина за това, за което е осъдена.

През септември м.г. градските магистрати осъдиха Ковачева на 18 години „лишаване от свобода“ за опита за убийство на новородената Никол през април 2015 г.

На 17-и срещу 18 април 2015 г. през нощта 41-годишната Емилия Ковачева преби с юмруци и шише и души новороденото момиченце, защото плачело повече от другите новородени в отделението и я изнервяло. Боят бе записан от видеокамерите в неонатологията на „Софиямед“, а животът на Никол бе спасен от лекарите в друга столична болница.

Медицинската експертиза по случая сочи, че бебето е удряно около 30 пъти, както и че не може да се каже със сигурност дали счупването на черепа и получените кръвоизливи ще повлияят на нормалното развитие на Никол. Малкото дете има и засегнат очен нерв.

Съдът обаче не се трогна и отказа да измени домашния й арест. Акушерката не е задържана в ареста, именно заради това да полага грижи за здравето си, каза съдия Владимир Астарджиев.
Мотивите към 18-годишната присъда на Ковачева ще бъдат готови до дни, което ще отпуши възможността делото да иде на втора инстанция.

По време заседанието стана ясно, че акушерката се е отървала от 2 имота на свое име, след като получила обвинение от прокуратурата. Единият бил апартамент в София. С този ход най-вероятно тя иска да не плати обезщетение на родителите на пребитото дете. Магистратите на първа инстанция я осъдиха на 400 хил. лв. обезщетение.

„Няма значение дали Ковачева е под домашен арест или на море. За нас е важно делото да приключи с влязла в сила присъда и тя да отиде в сливенския затвор“, каза бащата на Никол, цитиран от „24 часа“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България
Next: Петков засипа Путин с критики и обяви, че сърцата на българите са с хората от Украйна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.