Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България намери талант: Проф. Кантарджиев удари в земята всички с тези смешни гримаси
  • Новини

България намери талант: Проф. Кантарджиев удари в земята всички с тези смешни гримаси

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
kntanarnrair.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

В звезда на шоуто “България търси талант” се превръща проф. Тодор Кантарджиев.

Вирусологът удря в земята всички участници с физиономиите, които прави по време на шоуто. Още докато беше член на щаба за борба с коронавируса, Кантарджиев радваше населението с нестандартно поведение и смешни гримаси. Сега фенове на шоуто коментират, че талантът на България вече е намерен и това е точно професорът.

 

След изумителния старт на осмия сезон на ”България търси талант“ в началото на седмицата, шоуто за таланти на bTV ще продължи на още по-високи и забавни обороти – тази неделя, точно в 20:00 ч. вечерта. В новия епизод зрителите ще станат свидетели на уникални дарби, най-неочаквани човешки и дори нечовешки таланти, които ще оставят без дъх журито и всички пред екраните.

 

Сред тях ще блесне един истински рекордьор на Гинес, който е първият човек с подобен, зрелищен талант. Той буквално ще шашне журито на “България търси талант”, а Николаос ще бъде поканен да се включи в номера, за да изпита собствените си способности под неговото ръководство.

 

Мечтата за Златен бутон на един таксиметров шофьор и специалната му грижа към Катето Евро, ще са вдъхновението му да се яви на голямата сцена на шоуто. След неподправения му номер, “потърпевшата” г-жа Евро, ще възкликне шеговито към колегите си: “Ето, виждате ли, че не е лесно да си жури!”.

 

Всеки от изумителните участници в епизода ще има лична причина да иска да се представи пред цяла България. Някои от тях ще са тук, “за да си направят кефа”, други – за да отмъстят, трети – за да се повеселят, а ще има и такива, които ще дойдат, за да впечатлят и покорят с таланта си всички пред екраните.

 

Участник, чийто дядо е свирил в Царския оркестър ще изпълни сцената с взривяващ и зареждащ с настроение номер, а млад илюзионист, който мечтае за собствено шоу в Лас Вегас, ще премине ефектно през сцената на “България търси талант” по пътя си към Aмерика.

 

В неделя вечер ще има и кратък, поучителен “урок”, който има за цел да бъде избегнат “сблъсък на поколенията” между членовете на журито. В него Евелин Костова и Нико ще “разяснят” някои специфични термини от съвремнния живот на Катето Евро и професор Кантарджиев. Част от тeрмините ще се окажат познати за тях, други ще ги учудят, а трети ще ги втрещят, но най-вече – ще ги развеселят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В Пловдив е страшно! На всеки 10 метра има умрял бизнес и тези снимки го доказват
Next: Ето с кой е на почивка Габриела от Ергенът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.