Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България не помни такава трагедия! Млад моторист навлезе в насрещното, гледката смрази всички
  • Новини

България не помни такава трагедия! Млад моторист навлезе в насрещното, гледката смрази всички

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
asmtmastkaskt.jpg

Мотоциклетист е загинал при пътнотранспортно произшествие. Сигнал за инцидента бил получен вчера следобед в РУ-Велинград, предава БЛИЦ.

36-годишен мъж от Стамболийски пътувал от Велинград по посока за Сърница с мотоциклет „Ямаха“. На десен завой той загубил управление над мотора си, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в мантинелата.

На мястото незабавно били изпратени екипи на полицията и спешна помощ.

Въпреки усилията на медицинския екип и опита им да бъде транспортиран до болница с линейка пострадалият починал.

Не изпускай тези оферти:

На местопроизшествието е извършен оглед от дежурна група при РУ-Велинград, образувано е досъдебно производство.

Още криминални новини:

Мъж от Асеновград доказва за трети път, че не шофира дрогиран, съобщава NOVA.

Емил Узунов от Асеновград преди време заяви, че няма да напуска дома си на определена дата през следващите няколко години. Причината – през преходните две години той на два пъти преживя ужасен шок. Оказа се уличен, че шофира след употреба на наркотици.

Животът му се върти в особен кръговрат. Спират го, дава първоначално положителен полеви тест за употреба на наркотици, слагат му белезници, карат го в болница.

Дава проби за кръвен тест, обискират дома му, задържат го в полицията, образуват му досъдебно производство, освобождават го, излизат след няколко месеца резултатите от кръвните му проби, които се оказват отрицателни, оневиняват го, връщат му книжката.

Минава кратък период, спират го отново. Тази година Узунов отново е спрян. И отново е с положителен тест за наркотици.

Сега очаква за трети път резултатите от кръвните проби, които да докажат, че не е употребил амфетамини.

Той, обаче, твърди че този проблем създава грижи на семейството му, в работата му и се отразява на социалните му контакти.

След като в началото на седмица започнаха масови проверки на полицаи за алкохол и наркотици, бяха открити случаи с униформени, дали положителни проби за дрога. Тогава се заговори, че тестовете не отчитат съвсем правилно и на тях не може напълно да се вярва, тъй като много хора, приемащи определени лекарства, може да отчетат положителен резултат на такъв тест.

Но до този момент полицаите не приемаха тази теза. Едва, когато не бяха подложени на същите проби, признаха, че грешки се отчитат. А истината се установява едва след дълъг период от време, когато е готов резултатът от кръвната проба, изследвана в единствената лаборатория в страната ни.

Експерти вече изразиха мнение, че е нужно преразглеждане на Наредбата, регламентираща правенето на Drug Check, който установява шофирал ли е водачът под влияние на наркотични вещества.

„Положителен тест за амфетамин може да се даде и след употреба на комбинирани медикаменти за настинка. Веществото псевдоефедрин, което се съдържа в много лекарства, дава такъв фалшив резултат“, обясни академик Добрин Свинаров от Клиничната лаборатория и клинична фармакология в УМБАЛ „Александровска“.

По думите му трябва да се спазват правилата за токсикологичния анализ.

„Негативният полеви тест може да не означава чист човек, от друга страна позитивният тест е възможно да е обременен от грешка, която е декларирана в спецификата на всеки тест. Кръвният тест е потвърдителният“, поясни той.

По думите му у нас трябва да се изградят 6-8 лаборатории, където кръвните проби да може да се изследват.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шенген ли? Отнемат лиценза на летище София?
Next: Демерджиев изпълни заканата си, страшна чистка на шефове в МВР: Хвърчат от 7 районни в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.