Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче! Почина проф. д-р Марин Роглев – доайен в родната психиатрия
  • Новини

България плаче! Почина проф. д-р Марин Роглев – доайен в родната психиатрия

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
rdoadoaspasih.jpg

Почина светилото и доайен в родната психиатрия проф. д-р Марин Роглев. Известният пловдивчанин навърши вчера 86 години. Негови ученици са повечето от днешните психиатри в Пловдив.

Проф. Марин Роглев дмн завършва медицина във ВМИ -Пловдив през 1960 г. От 1969 г. е асистент в Катедрата по психиатрия и медицинска психология към ВМИ – Пловдив.

Научната степен доктор по медицина защитава през 1976 г., а дмн става през 1985 г. През 1988 г. е избран за доцент и ръководител на катедрата. От 1997 г. е професор.

Основните му научни изследвания са в областта на клиничната психиатрия, генетиката на психичните заболявания, психофармакотерапията, психотерапията и медицинската психология.. Проф. Марин Роглев продължава традициите на пловдивската психиатрична школа в областта на биологичната психиатрия и проучванията на афективните разстройства.

Не изпускай тези оферти:

Автор е на над 200 научни публикации. Съавтор е на учебници, учебни ръководства, тестови методики в клиничната психология и психиатрия.

Проф. Роглев беше и общински съветник от ВМРО в периода 2007-2011 година.

Още скръбни вести:

Емблематичният бургаски художник Кръстю Тодоров е починал на 63-годишна възраст, съобщи днес съпругата му в социалните мрежи. През юни той подреди изложба, която бе в галерията на Дружеството на бургаските художници.

Кръстю Тодоров-Кеца е роден е на 8 юни 1959 г. в Бургас, в периода 1974 – 1978 година учи в Художествена гимназия в Казанлък. През 1981–1985 в ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, специалност „Живопис“. Има десетки самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина.

Кметът на Бургас Димитър Николов написа във фейсбук:

„С тъга разбирам, че си е отишъл Кръстю Тодоров – Кеца. Последната си изложба представи преди по-малко от два месеца в галерията на Дружество Бургаски Художници.

Бургас загуби колоритна, цветна и неподражаема личност, световно име в изобразителното изкуство. Човек с уникален почерк и в картините си, и в живота.

Съболезнования на съпругата му – Дора Тодорова, на близките, на приятелите му.

Мир на душата му!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бременната мама е озадачена, когато кучето не спира да лае. Тя не осъзнава, че то се опитва да я спаси
Next: КОШМАР! Брат намери сестра си мъртва в тоалетната на дома й

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.