Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в скръб! Отиде си най-възрастната българка, остана в историята
  • Новини

България потъна в скръб! Отиде си най-възрастната българка, остана в историята

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
basgkasdoaskd.jpg

Баба Нурие Дерменджиева от смолянското село Средногорци си отиде на 12 януари т.г. на 110 години. Това съобщиха нейни близки пред „България Днес“. Суперстолетницата умира спокойно в съня си, докато е при двете си дъщери. Дерменджиева е родена на 12 октомври 1912 г., което я прави истинска рекордьорка за ширините ни.

„Много ни е тъжно, много ни липсва. Баба Нурие беше много добър и хубав човек. Аз съм най-голямата снаха и само добро съм видяла от нея. Много ни помагаше. За деца, внуци, правнуци. Баба Нурие си можеше дълго време и не се предаваше“ споделя с болка пред вестника Мюмюнe, съпруга на най-големия син на старицата – Рамадан.

За живот повече от век Дерменджиева не е казала лоша дума на никого. Нурие израства с много сестри и братя в селището Мадан в Дъбово. Омъжва се на 16 години, като съпругът й Реджеп е само на 13 по това време. Младата булка изчаква любимият й да навърши пълнолетие и ражда първото си от общо 6 деца. Отглежда наследниците си почти сама. Съпругът й умира от силикоза (професионално заболяване, причинено от вдишване на кварц) през 1952 г.

Тогава е само на 36 години. По това време фамилията живее в село Рустан, което днес е напълно обезлюдено. Лека-полека членовете на семейството се изнасят в общините Мадан, Рудозем и Смолян, където си построяват къщи. А баба Нурие започва да им гостува по един месец на ротационен принцип. От всичките си деца възрастната дама има 14 внуци и 22 правнуци.

Не изпускай тези оферти:

Наследниците признават, че им било най-трудно преди 5 години, когато трябвало да преценят дали да се оперира заради прогресивно ослепяване. Заедно решили да постъпи в болница, въпреки че можело да не издържи операцията. Столетницата не виждала и с двете си очи от години заради катаракта. След интервенцията се случва чудо. Баба Нурие не само че издържа операцията, но и си връща до голяма степен зрението.

„Не се спираше, толкова жизнена беше. Все ни помагаше. Не се застояваше на едно място. Последните 2-3 месеца започна да се предава. Накрая не можеше да приказва, искаше нещо да каже, но не можеше“, допълва най-голямата й снаха.

Нурие живее на село. Цял живот е работила на нивата и брала тютюн, отглеждала картофи и боб. Винаги е яла краве мляко и домашно масло. Тъй като семейство й е многодетно, тя никога не е работила на държавна работа, за да има време да отглежда децата.

Пенсионира се като фермер, но продължава да е дейна почти до последен дъх и да помага на близки и познати. Това е и причината на погребението преди две седмици гробищният парк да бъде изпълнен с хора.

Над 100 човека отиват да си кажат последно сбогом със суперстолетницата. По неофициална информация баба Нурие е втората най-дълголетна българка в историята. Първото място се държи от Карамфила Стоянова (1903-2014г., която е живяла 110 години и 264 дни).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Рафи Бохосян потъна в скръб. Часове след рождения си ден загуби най-близкия си човек
Next: Шапки долу! 24-годишната Александрина Михайлова ни прослави, десетки страни са в краката й

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.