Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България се размина днес, но вижте какво идва, обяви проф. Георги Рачев
  • Новини

България се размина днес, но вижте какво идва, обяви проф. Георги Рачев

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
shfghfhrtrrr.png

Много интересна прогноза за времето направи професор Георги Рачев по БТВ.

Това стана в отсъствието на Златимир Йочев, който в момента пак е в отпуска, а на негово място е Росен Цветков.

Това беше. Като идвах край студиото на БТВ леко прикапа. Дамите да си облекат нещо тъничко. В София е 14 градуса. По морето е 21 градуса, заяви доц. Рачев.

Следващата седмица обаче идва нова гореща вълна.

Ще се доближим до това, което беше скоро. Слънцето е ниско на хоризонта.

След краткотрайната свежа глътка въздух, отново се задават жеги, прогнозира професор Георги Рачев пред БТВ.

Още в петък термометъра скача до опасните 40 градуса в някои части на страната.

 

Малко по-хладничко е тази сутрин и особено дамите, които излизат по това време трябва да имат със себе си нещо тъничко да се наметнат.

Тази седмица ще бъде свежа и приятна, за разлика от следващата, когато температурите започват повишение.

Следващият петък ще достигнат вече 35-38 градуса, но вече дори и в Пловдив ще се диша по-леко. Тази сутрин на връх Мусала е измерен 1° и ако имаше валеж, той щеше да е от сняг, подчерта климатологът.

 

Той посочи, че сме се разминали с невиждан феномен – сняг през август в България.

„Сутринта на Мусала беше един градуса и ако имаше щеше да е от сняг.“, обясни професорът.

За тези, които планират почивка в на плаж и хотел в Гърция, температурите там ще бъдат сходни с тези в България.

Няма да има екстремни горещини и високи температури, каквито видяхме досега.

Опасността от пожари по гръцките острови обаче, никак не е отминала. Сухата растителност и силните ветрове правят почти невъзможна борбата с огъня на места.

За любителите на българското Черноморие новините за времето са отлични – приятно топло, без горещини и валежи, прогнозира професора.

Плажовете са препълнени с почиващи в пика на отпускарския сезон. Сутрешните температури са над 20 градуса, а дневните няма да прехвърлят 26-29, а морската вода е 24-25, така че това са отлични условия за морски бани.

 

За планините прогнозата е отлична и любителите на зелените балкани могат спокойно да планират разходки и преходи. Не се очакват бури и силни ветрове поне до края на месец август.

Прогноза за следващата седмица:

В София ще бъде около 30 – 31 градуса. Вторник и сряда захлаждане от 20 – 21, петък затопляне.

В Пловдив като започне от неделя от 31 ще стигнат до 35 градуса при високи сутрешни. Днес няма да е толкова страшно, колкото изглежда.

В Гърция е скучно. Той даде пример с градчето Никити, където цяла седмица ще е между 21 и 30 градуса.

В Бургас хубави високи температури – 26 – 27 градуса и малко облачета. Морската вода е 24 – 25 градуса.

Идва Преображение, но не отписвайте лятото.

Във Варна – по-топло от Бургас чак до 20 август.

Хубаво скучно време за море.

По топло ще е във Велико Търново.

Във Враца Балканът оказва влияние. От четвъртък нататък ще бъде страхотно за туризъм в планината, каза доц. Рачев.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в семейството на Кирил Петков
Next: Актьорът Юрий Ангелов: С Евро имах първа и последна любов

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.