Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България се размина днес, но вижте какво идва, обяви проф. Георги Рачев
  • Новини

България се размина днес, но вижте какво идва, обяви проф. Георги Рачев

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
shfghfhrtrrr.png

Много интересна прогноза за времето направи професор Георги Рачев по БТВ.

Това стана в отсъствието на Златимир Йочев, който в момента пак е в отпуска, а на негово място е Росен Цветков.

Това беше. Като идвах край студиото на БТВ леко прикапа. Дамите да си облекат нещо тъничко. В София е 14 градуса. По морето е 21 градуса, заяви доц. Рачев.

Следващата седмица обаче идва нова гореща вълна.

Ще се доближим до това, което беше скоро. Слънцето е ниско на хоризонта.

След краткотрайната свежа глътка въздух, отново се задават жеги, прогнозира професор Георги Рачев пред БТВ.

Още в петък термометъра скача до опасните 40 градуса в някои части на страната.

 

Малко по-хладничко е тази сутрин и особено дамите, които излизат по това време трябва да имат със себе си нещо тъничко да се наметнат.

Тази седмица ще бъде свежа и приятна, за разлика от следващата, когато температурите започват повишение.

Следващият петък ще достигнат вече 35-38 градуса, но вече дори и в Пловдив ще се диша по-леко. Тази сутрин на връх Мусала е измерен 1° и ако имаше валеж, той щеше да е от сняг, подчерта климатологът.

 

Той посочи, че сме се разминали с невиждан феномен – сняг през август в България.

„Сутринта на Мусала беше един градуса и ако имаше щеше да е от сняг.“, обясни професорът.

За тези, които планират почивка в на плаж и хотел в Гърция, температурите там ще бъдат сходни с тези в България.

Няма да има екстремни горещини и високи температури, каквито видяхме досега.

Опасността от пожари по гръцките острови обаче, никак не е отминала. Сухата растителност и силните ветрове правят почти невъзможна борбата с огъня на места.

За любителите на българското Черноморие новините за времето са отлични – приятно топло, без горещини и валежи, прогнозира професора.

Плажовете са препълнени с почиващи в пика на отпускарския сезон. Сутрешните температури са над 20 градуса, а дневните няма да прехвърлят 26-29, а морската вода е 24-25, така че това са отлични условия за морски бани.

 

За планините прогнозата е отлична и любителите на зелените балкани могат спокойно да планират разходки и преходи. Не се очакват бури и силни ветрове поне до края на месец август.

Прогноза за следващата седмица:

В София ще бъде около 30 – 31 градуса. Вторник и сряда захлаждане от 20 – 21, петък затопляне.

В Пловдив като започне от неделя от 31 ще стигнат до 35 градуса при високи сутрешни. Днес няма да е толкова страшно, колкото изглежда.

В Гърция е скучно. Той даде пример с градчето Никити, където цяла седмица ще е между 21 и 30 градуса.

В Бургас хубави високи температури – 26 – 27 градуса и малко облачета. Морската вода е 24 – 25 градуса.

Идва Преображение, но не отписвайте лятото.

Във Варна – по-топло от Бургас чак до 20 август.

Хубаво скучно време за море.

По топло ще е във Велико Търново.

Във Враца Балканът оказва влияние. От четвъртък нататък ще бъде страхотно за туризъм в планината, каза доц. Рачев.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в семейството на Кирил Петков
Next: Актьорът Юрий Ангелов: С Евро имах първа и последна любов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.