Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България ще бъде друга: Обявиха новата рекордна минимална заплата от 1 януари 2024
  • Новини

България ще бъде друга: Обявиха новата рекордна минимална заплата от 1 януари 2024

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
ghnghjfghgff.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На увеличение на доходите вече се радват майките и някои от бюджетните работници, които получиха такова в приемането на бюджет 2023.

Увеличението на майчинските бе със задна дата и полагащите им се пари си ги получиха накуп.

В Народното събрание решиха от следващата година минимална работна заплата за страната да бъде в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца.

Стойностите ще бъдат определяни до 1 септември на текущата година, включвайки последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Тази методика се възприе за изчисляване.

Асен Василев също заяви, че това трябва да се случи.

Дали обаче ще стане е малко съмнително.

Все пак вдигането на минималната заплата може да доведе до съкращения.

Вдигането на минималната заплата касае най-вече дребния и среден бизнес.

На места често са наети хора на приятелски принци, колкото да имат работа и стаж за пенсия. С вдигането на заплатата ще се вдигнат и осигуровките.

В тези трудни времена не е изключено шефовете да предпочетат да съкратят хората и сметките на Асен Василев да доведат до тежест на бюджета.

Съкратените хора ще отидат на борсата и там ще взимат помощи, които пак са за сметка на данъкоплатците.

В един момент този омагьосан кръг може да доведе до вдигане на данъците.

Новият размер на минималната работна заплата ще влезе в сила от 1 януари 2024 г.

На база това решение икономистът и депутат от ПП-ДБ Георги Ганев сметна, че минималната заплата от 1 януари трябва да е 932,50 лв.

Това е рекорден ръст от 152 лв., остава да видим дали и как ще се случи това.

 

В края на миналата седмица от НСИ обявиха, че средната заплата е 1957 лв. през второто тримесечие на 2023 г.

Това даде възможност да се направи и сметката за минималната от догодина. Според новите правила тя е 50% от средната за период от 12 месеца.

Това включва последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата.

 

Ако това стане факт, много работещи на минимална заплата ще усетят увеличението, но и приходите от данъци и осигуровки също ще се увеличат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови слухове по случая с Дебора-Вероятност да е станала жертва на банда сутеньори
Next: Ето как НЕВИДИМАТА ЛУНА от 14 до 20 август ще промени живота на всеки знак от зодиака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.