Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи масово си купуват евтини мебели от Турция – ето колко ви излиза с всичко включено
  • Новини

Българи масово си купуват евтини мебели от Турция – ето колко ви излиза с всичко включено

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
fsdvdfberefefsdfd.png

Българи от всички краища на страната си поръчват мебели от Турция, като се аргументират с цените, които са до три пъти по ниски. Истина ли е това ще разберем в тази статия. Освен мебели, те си купуват всичко за обзавеждането на стаите – от завивките и бельото до всякакви джаджи и предмети.

Жена, посредник в България, споделя пред Телеграф, че всяка седмица пътуват пълни бусове с мебели от там

Мебелите тръгват основно от Одрин, но някои от посредниците работят и с фирми от Истанбул. Един от тях е разказал, че работи с повече от 50 фирми в Турция. Има на разположение както по-евтини мебели, така и такива от масив. Общата оценка на клиентите е положителна и те са доволни от покупките си. Много от поръчките идват включително и от София.

Как става доставката и колко струва?

Когато попаднете на оферта, цената под снимките е обявена с включена цена за доставката. Някои хора успяват да си купят обзавеждане за трапезарията, спалнята и хола – от А до я за 5-6 хиляди лева. Какво включва тази сума? Получават холна гарнитура, бюфет, маса и секция за всекидневната.  За спалнята получават комплект нощни шкафове, една тоалетка, голямо легло, гардероб. За трапезарията получавате четири стола и маса. Справка показва, че от български производители ще ви струва около двойно по-скъпо.

На същата цена като в България, тоест около 12 хиляди, всичко изброено идва от масив

Една дъбова секция за хола например струва 1500 лева. Комплект масичка за кафе със столчета струва 119 лева, докато у нас започват от 250 лева нагоре. Освен ниските цени, може да получите и дизайн, който пресъздава модели на известни дизайнери и марки. Гардероб, който се продава в известна чужда верига у нас за над 1600 лева, в много подобен вариант и конструкция от Турция струва под 900 лева.

Обзавеждане за стая за младеж може да се купи за 1100-1200 лева

То включва повдигнато легло, малък гардероб под него, малко бюро. Тук цените започват от около 2000 лева. И това за качествена мебел. Ако изберете ПДЧ, ще ви струва още по-евтино.

Ако решите да купувате повече мебели, ще получите отстъпки и допълнителни услуги

Те включват консултация, оглед на място по магазините, превод. За това не се заплаща нищо допълнително.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много хора тръгват към Одрин: Този път българите пазаруват евтини…
Next: Голяма българска банка: Подгответе си пари, защото ще спрем банкирането на тези дати

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.