Цените са като у нас, а висенето по границите отнема между 5 и 6 часа в двете посоки
Жени от Хасково си тръгнаха с по една блузка, буркан маслини и парче кашкавал. Шуменец отказа жена си да купи паламуд – нашият бил по-хубав.
Това беше за последно!
Тези думи изричаха много българин след шопинга в Одрин този уикенд. Хиляди сънародници отскочиха до близкия турски град, но доста от тях си тръгнаха разочаровани и с полупразни багажници, пише 24 ЧАСА,
Не изпускай тези оферти:
„Нито е евтино, нито има кой знае какъв избор, нито пък си струва убийственото висене по границите“, констатира семейство от Плевен.
18:00 часа е, а те тепърва бяха в една от колоните от турска страна и не знаеха кога ще преминат в Българско. „Дано призори се приберем. Връщаме се почти празни. През лятото идвахме, тогава цените бяха други. Вече не са изгодни“, констатира млада плевенчанка.
Стотици автобуси с групи и хиляди коли се носеха по магистрала „Марица“ в събота сутринта. По бензиностанциите беше стълпотворение. Къде отива този народ, питаме продавачка.
„Е, как къде? На пазар в Одрин“, отговори тя.
Група хасковлии, решили да избегнат колоните на най-голямата ни граница, отбиха през ГКПП „Петко Войвода“, за да влязат в Турция, но през гръцкото селце Кастанес. Там пунктът е много малък – само с едно гише.
Българо-гръцката граница минаха за минути. И се устремиха към Кастанес. Гръцките полицаи ги пуснаха експресно. Но голямото чакане настана на турския пункт. За зла участ пред хасковската група имаше автобус и още 20 коли.
Това отне два часа и половина висене. Появиха се нашенци от Пловдив и от Симеоновград. „Да не чупя хатъра да родителите ми тръгнах в единствения ми почивен ден да ги закарам“, съжаляваше 33-годишният син от Пловдив. Баща му пък обясни, че е поел от нощна смяна.
Българите бързо направиха агитка, докато чакат. Някои се чудеха дали да не се върнат през същия пункт с покупките от Одрин, но бързо бяха предупредени.
„В никакъв случай! Ако носете храни и перилни препарати от Турция, гърците ще ви ги конфискуват. Ако искате да се приберете със стока – през „Капъкуле“ и „Капитан Андреево“, посъветва ги млад мъж от Симеоновград. Точно в 12:50 часа след изтощително чакане хасковската група мина през турския граничен контрол и се отправи към заветния Одрин. Денят беше слънчев и топъл – само за пазаруване.
Но още на паркинга до прочутата Селимие джамия хасковлии спряха две случайни сънароднички от Пазарджик. „Идваме от Синия пазар. Нищо не си струва. Минахме и през центъра – не ни допадна никаква стока. Сега тръгваме към един от моловете. Дано там намерим нещо“, никак не бяха обнадеждени пазарджиклийки. Новодошлите нашенци не им хванаха вяра. И се понесоха по главната улица. Първо седнаха да обядват. Трима души си поръчаха дроб сарма, нахут, супа, пилешки кебап, два айрана, чай и две порции печена тиква.
Сметката им излезе 220 лири (24 лева). „Е, за толкова пари у нас не можеш да се нахраниш“, коментираха те. И окуражени влязоха в покрития пазар. Там очите им не се спряха на нищо. После се отбиха в отсрещния в магазин на прочута турска марка за дрехи.
Мериха, гледаха и накрая единият си купи късо яке за 60 лева, а жена му – горнище на анцуг за 40. „Има ги и в България на същите цени“, каза им сънародничка от Русе.
По централната улица се чуваше повече българска, отколкото турска реч. Жени от Силистра носеха в найлонови торбички по една кутия локуми. „Колкото да не сме валат“, обясниха те. Пред магазина за точени кори за баница чакаха четирима.
„Миналата година си купих пет кори оттук за 2,60 лева, сега са на двойна цена“, обясни българка от Ловеч. На рибния щанд бяха подредени пресни паламуди. Бройка се продаваше за 30 лири – около 3,60 лева.
„Струва си. У нас е 10 лева парчето“, рече сънародничка от Шумен и замоли мъжа си да вземат.
„Да не си луда! Времето е топло, ще се развали, докато се приберем“, отказа той. Но съпругата продължи да настоява.
„Хайде, бе! Ще си направим прясносолен паламуд. Знаеш ли как ми се яде“, молеше тя. Мъжът беше непреклонен. „Виж какво. Турският паламуд изобщо не може да се сравнява с нашия. Те го ловят в Босфора, а там водата е замърсена. Докато нашето море в момента бъка от риба. Ще поръчам на приятели от Бургас да ни пратят“, убеди съпругата си.
Часът е около 16:00. Хасковлии поеха към един от моловете. Жените тръгнаха да търсят обувки, блузи и якета. Обикаляха, гледаха, смятаха, сравняваха и накрая едната си взе блузка за 20 лева. „Колкото да не е без хич, макар че и у нас ги има на тези цени“, рече тя. Другата не купи нищо.
А тя най-много настояваше за ходенето до Одрин. По едно време в мола се засякоха с пловдивчани, с които заедно висяха на граничния пункт до Кастанес. Те обаче също не бяха във възторг. Носеха в малки торбички по една тениска. Доволни ли сте, попитаха те момчетата. „От какво“, учудиха се те.
„Не сме капризни. Но нищо не ни грабва“, рекоха и хасковлии. Имаше обаче и такива, които казаха, че все още много от стоките са по-евтини, отколкото у нас.
„Извинявайте, взех килограм масло за 11 лева. Я го намерете на тази цена в България“, репликира асеновградчанка. Тя обясни, че веднъж месечно идва и пълни багажника до горе и така спестявала едно 300 лева. Хасковлии не ѝ хванаха много вяра и затова решиха да проверят.
Влязоха в супермаркета на самия мол. Още с влизането зърнаха сънародници, които товарят олио в количките. Колко му е цената, попитаха. Излиза по 4 лева литърът, отговориха им. „Ами то у нас в промоция също струва толкова“, казаха дамите от Хасково. И подминаха щанда с мазната течност.
Взеха по един буркан маслини за 34 лири (4,08 лв.), после сложиха в кошницата по половин килограм пити с кашкавал за 10,80 лв. бройката (излиза 21,60 кг), сложиха някоя дребна почерпка за колегите и излязоха от супера. Нетърпеливи, отвориха единия буркан с маслини да ги опитат. „Леле, как горчат!“, намръщи се едната. Другата резна парче от кашкавала. На нея пък ѝ се видя кисел и твърд като сапун.
Поеха към „Капъкуле“ към 18:00 часа с почти празен багажник. Завариха границата с 9 колони плътно наредени автомобили, които от време на време помръдваха.
А когато трябваше да се придвижат леко напред, от всички страни ги притискаха други сънародници. „Тук важи законът на джунглата – който може, изпреварва“, обясниха други нашенци. Още преди да се насочи към българския граничен контрол, всяка кола биваше обливана с дезинфектант. Срещу такса от 5 лева.
„Това ли е златният гьол“, попитаха те.
Служителят, който прибираше парите, се направи, че не знае. „Така ли му казват“, учудено отвърна той.
Точно в 20 часа се озоваха на българската граница „Капитан Андреево“.
И в този момент започна „смяната на караула“. Спуснаха се бариерите. И настана едно безкрайно чакане. Колите нервно бибиткаха. Мнозина излязоха да пушат и ядно коментираха, че това вече е нетърпимо. От надписа „Република България“ се четеше само „Републ… …гария“.
„Гледайте, гледайте! На това се казва европейска граница! Толкова ли е трудно да се подменят три крушки“, възмущаваха се стотици българи, докато чакаха.
След пауза от половин час служителите се смениха и автомобилът с хасковлии успя да мине през граничен и митнически контрол. Часът беше 21 – общо три часа висене.
Мнозина коментираха, че ако така продължава, потокът от българи към Одрин ще намалява.
Хиляди български граждани в последно време всяка сряда масово се стичат за пазаруване в град Къркларели. Градът, който е център на едноименна област, се намира в подножието на Странджа планина. Магистрален път свързва Къркларели с ГКПП Дерекьой/Малко Търново на границата с България.
По данни на информационна агенция Ихляс хабер ажансъ Къркларели се е превърнал в новият шопинг-център за българските граждани след град Одрин, който се намира близо до другия ГКПП Капъкуле/Капитан Андреево, предаде БТА.
Всяка сряда, с автобуси или с лични автомобили, български граждани пристигат в града. Огромният пазар на открито, който се организира всяка сряда, предлага стоки от всякакъв вид – храни, плодове ,зеленчуци, конфекция, домашни потреби и др., отбелязва агенцията.
Особено доволни са местните търговци. „Комшиите българи сега идват в нашия град много повече от преди. Привлича ги най-вече пазарът. Освен това, посещават ресторантите, и това е много полезно за нас, търговците. Ако не са българите, ще ни е много трудно, да не кажа невъзможно, да преживяваме.
Покупателната стойност на лева е много висока, освен това при нас им е много по-евтино. Възможността да посещават Турция само с лични карти също е голямо улеснение“, разказва Илкер Чалък, собственик на магазин.