- 20 лева тенекия зехтин, 60 зимно яке, 20 лачена „маркова“ чанта, 5 лева пресни точени кори, 15 лева дънки
- Мнозина си купуват премяна за фирмените купони, други се зареждат с провизии за празниците
Кой казва, че алъш-веришът с Одрин е секнал? Нищо подобно! Българите пак се понесоха, за да набавят подаръци и всичко за коледната трапеза.
Сега на мода са юрганите – олекотени, розови, сини. Вървят по 30 лева. И жените буквално ги разграбват. „Задръстихте пътеката в автобуса. Моля ви, подреждайте ги тези юргани, не може да се минава!“, почти се скара екскурзоводката на пловдивската група.
Препълненият автобус потегли в тъмни зори от града на тепетата и завари на границата 15 рейса и няколко колони автомобили. Имаше и румънски. Два часа отне чакането. Точно в 9,30 часа ги стовари на първата спирка от шопинга – мола. Нетърпеливите пътници се втурнаха подобно на десант към търговския център. „Нямаме много време, 2 часа ви даваме, за да можем да обиколим и другите пазари“, предупреди екскурзоводката.
Лирата е 0,06 лв. и покупките отново излизат много изгодно, пресметнаха две приятелки. Тяхната цел беше да се пременят за коледните купони, които предприятието им е организирало. И си бяха набелязали предварително какво да търсят.
В това време тълпата плъзна по магазините. „Гледай, гледай! Зимни якета по 60 лева. Блузи – по 20-30 лв.“, взираха се в етикетите те.
„Не бързай, тепърва ще ходим на Синия пазар. Там е още по-евтино“, предупреди едната. След като огледаха дрехите, решиха да влязат в хранителния магазин долу. Там вече се виеха опашки пред касите от нашенци. Разменяха се карти. Тези, които имаха, услужваха на други, пресягайки се през опашката. Повечето излизаха с перилни препарати. Голям пакет излиза около 13 лева. „Ухае свежо и пере хубаво“, увещаваха се жените. Други наблегнаха на храните. Килограм масло излиза около 14 лева.
Още по-голямо оживление настана на Синия пазар, който минава за най-голямата атракция. Сега е в ремонт, но е преместен на близко място. Още от тротоара търговците подхващат прииждащите клиенти. За 10 лева се снабдяваш с 4 препарата за почистване.
Между сергиите едва се разминаваш. Не усещаш как в ръцете се оказваш с по няколко найлонови торби. „Виж, доматите са под 2 лева“, рече едната приятелка. И си купи 3 килограма. Зарзаватът е два пъти по-евтин, отколкото у нас. А нашите търговци го внасят оттук“, коментираха пловдивчанки.
На сергия видяха, че се предлагат пътни чатни за по 5 лева и бързо се снабдиха, за да напъхат в тях торбичките с покупки.
Пред отрупани сергии с „маркови“ анцузи се заформиха тълпи. Горнища и долнища вървяха по 20 лева. Бельото също примамваше – три броя боксерки струват 10 лева.
„Ето откъде ще си купим чанти за купона!“, блеснаха очите на двете приятелки и се насочиха към сергията с дамски аксесоари. Набързо се обзаведоха, като за всяка платиха по 20 лева. Те бяха лачени и с фльонги по тях.
„Сякаш се чувствам преродена, като гледам това изобилие. Стоката е наредена като за изложба“, цъкаха с езици нашенки.
Стълпотворение имаше пред сергиите с пердета и юргани. Там вече настана бясно купуване. „Взех розов за дъщерята и в синя разцветка за сина“, хвалеше се пловдивчанка. Масово купуваха по два юргана. „Леки и меки са, а как топлят само“, обади се друга.
„Хайде на следващата спирка – отиваме на борсата“, подкани екскурзоводката. Точно преди рейсът да потегли, пътничка изрева: „Няма ми портфейла!“. Всички започнаха да го търсят. Жената пребледня. Посъветваха я да отиде да го потърси на последната сергия, където е пазарувала. Тя се изстреля като торпедо. Оказа се, че е там и продавачите й го пазят. Камък й падна от сърцето, щом си го взе и преброи наличните си пари. Тя почерпи целия автобус с бонбони за благодарност. „Какви честни турци!“, възхищаваха се пътниците.
На борсата настана истинска еуфория. На място разточваха кори за баница. Пакет от 5 броя вървяха по 5 лева. Обменяха се обичайните рецепти и се разказваше, че са незаменими. Обичайно купуваха по 3-4 пакета. „Тиквеникът и баницата за Коледа са осигурени“, радваше се домакиня.
Тенекия със зехтин от 3 литра се продаваше за 20 лева. Евтиния голяма, не можеха да се нарадват пловдивчанки. И грабнаха по една с мазна течност. „Купих си цяло печено пиле за 5 лева и два топли хляба за левче. Сега, като се прибера, утре няма да готвя“, доволна бе друга.
Последният тур беше в центъра. Мнозина хукнаха към аптеките, но пред тях се виеха опашки. Аспирин, нурофен се купуваха на килограм. „Лекарствата им са по-евтини и много по-пречистени от нашите“, убеждаваха се едни други, докато им дойде редът. Аптекарите говориха български.
След целодневно препускане по пазари и борси, автобусът потегли към България. Този път шофьорът не издържа: „Ама подредете ги тези покупки някак! Не може така да са на пътеката!“, направи забележка той.
На границата завариха обичайните колони. Изведнъж – що да видят! Нашенци си купили ударни инструменти и докато чакат в задръстването, пееха и думкаха пред автомобила си. Едни им ръкопляскаха, други мърмореха, че им надуват главите.
„Вали, не вали, тази събота тръгваме пак към Одрин“, отсега се зарича Николина Владимирова от Пловдив.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: