Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка опроверга всички за скъпотията по нашето море: Напук на пропагандата
  • Новини

Българка опроверга всички за скъпотията по нашето море: Напук на пропагандата

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
ceniriaidavad.jpg

Напук на пропагандата, която се води срещу цените на Черноморието ни от сорта на цаца за 15 лв. и шопска салата за 18 лв., за което така и никой не показа реално такива менюта. Така българка започва публикацията си онлайн. Ето какво още пише жената:

„Показвам ви малко РЕАЛНИ цени от Равда. Снимката е от 30.07.2022. Сами преценете на кой да вярвате„.

 

На показаното меню се виждат съвсем народни цени, като например кебапче или кюфте за по 1,80 лв. бройката, цацата e 3,20 лв. за 100 грама, което е по-спорно като цена.

Вижте какво е мнението на хората, които коментират:

„ГОЛЯМА пица „Маргарита“ за 11 лв. в Равда. Снимката е от вчера. Цените са завишени и то доста, а грамажът е по-малък от предни години. Идваме тук всяка година (от поне 4-5 г.), е мога да си представя малката как ще е“;

 

„За всички, на които в ресторанта е скъпо, на мен също, ето защо бях в студио с кухненски бокс, готвихме си, цените в Лидъл са едни и същи, ходихме 2 пъти на кръчма и 2 пъти на бар. Ако искаш да ти е по-евтино и в по-голямо количество, и да почиваш бюджетно, ще си сготвиш, така като и като съм ходила и в Гърция също съм готвила, защото и там не мога да си позволя 3 пъти на ден на кръчма да ям. Та всеки може да си намери вариант по джоба, ако иска“;

„Това е закусвалнява на Братя Сърбови. Хайде разходете се по истинските заведения и публикувайте пак“;

 

„Балами няма, кой ще се нахрани със 100 грама“;

„На Златна рибка в заведението на плажа преди 3 дни – 2 порции цаца и 2 картофи със сирене бяха 42.50 лв.“,

„На Несебър купувах калмарите за 4 лв. 100гр. И да, имаше в много ресторанти шопска салата по 15 лв., овчарска – 20. Кюфтета по 4 лв. броят, голяма мента със спрайт 12 лв., 3в1 3лв. И още, и още, и още“;

„Дали осъзнаваш какво е “търговски трик“. А като седна казаха ли ти, че порциите са по 300г, а цените са за 100″.

Снимките на цялото меню можете да видите в галерията ни.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: УДАРНО: Гъбари печелят по 25 бона на месец от трюфели
Next: Почина известният хирург д-р Александър Станишев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.