Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
  • Новини

Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
grqersgdgdfgfd.png

„Ужасяващо е да ядем най-скъпата храна в Европа“. Това коментира пловдивчанка, след съпоставка между цените в търговската мрежа на средиземноморския остров Лефкада и тези в България.

Елена Иванова е пазарувала в обикновен хипермаркет, където цените на основни хранителни продукти, все пак се движат и спрямо курортната дейност в района.

 

Пазарската кошница там обаче излиза по-евтино от тази в някой квартален магазин в Пловдив. При тази основна разлика, че минималната работна заплата в България е 780лв. на месец, докато в Гърция тя е 910€, съобщава TrafficNews.bg.

На острова се продава литър олио за 1,69 € промоционална цена, при редовна 1,89€. Половин килограм ориз се продава за 0,99€, при редовна 1,99€. Пакет от 500г. стар фасул може да се закупи за 1,05€ на промоция, или 2,10€ редовна. Захарта струва 1,20€ на килограм.

Другояче стоят нещата в България, видно от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Спрямо него цената на въпросните продукти е съответно – олио – 2,44лв.; ориз – 3,30лв.; стар фасул – 3,99 лв.; захар – 2,94лв..

Правителственият информационен портал за цените, събрани чрез реално посещение във вериги магазини в страна и областтите ѝ, дава обаче различна информация. На база данни от него откриваме, че цените в Пловдив са при повечето продукти по-високи от средното за страната. Същото се отнася и за споменатите есенциални стоки. Към момента данни за цените в други страни в Европейския съюз в портала не са налични.

 

Сравняваме цените и на още няколко основни хранителни стоки от пазарската кошница.

250гр. масло в Пловдив струва – 7,57лв. , докато в средната му цена за този грамаж в България – 6,82лв.

Кашкавал от краве мляко 400 гр. опаковка е на цена 28,73лв. за опаковка в Пловдив, и 28,10лв. в страната.

Бялото саламурено сирене в Пловдив за 400 гр. опаковка струва 24,25лв, към 22,15лв. средно за магазините в страната.

Едно яйце размер М в Пловдив се продава за 49ст., срещу 47ст. в страната.

Килограм охладена кайма смес 60/40 в града под тепетата струва 11,65лв, а за страната – 11,36лв.

 

 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок след потопа! СНИМКИ от Царево стъписаха мрежата, ето защо
Next: Природата полудя в Хонконг: Нов потоп. Такова чудо не е виждано от 140 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.