Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската река, в която има най-много злато
  • Новини

Българската река, в която има най-много злато

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
rrerkakrasirkasras.png

Празниците оставиха след себе си освен хубавите преживявания и спомените пълни мивки и празни портмонета?

Да, дългите почивни дни, съчетани с пищни трапези, пътуване и глезене на тялото и душата наистина струват скъпо. Ако се чудите какво да правите до заплата, вероятно си спомняте и за типично българския въпрос: „Откъде да ги изкопая тези пари?.

Изразът най-вероятно навлиза в езика ни съвсем неслучайно, тъй като земите и реките ни са богати на полезни изкопаеми, сред които и ценни метали като златото.

Знаете ли коя е най-златоносната река в България и може ли да изкопаете необходимите ви средства буквално?

Най-златоносната река в България

Недрата на родната земя са богати на злато, а разкази за намерени съкровища, златни монети и предмети, заровени в земята, само допълват историите за несметните богатства на страната ни.

И докато за търсенето на големи късове се изисква техника и дейността, извършвана без разрешение, е преследвана от закона, както е незаконно и нерегламентирано и иманярството, то използването на реките за търсене на златни песъчинки се счита за хоби и ако не се използва техника, може да се практикува от всеки.

Реките, напояващи Източните Родопи са особено богати на злато, а течението и притоците на река Арда се считат за най-златоносната река в България.

Вероятно богатството на злато се дължи на намиращите се в близост стари рудници от времето на Траките, известни с това, че обработвали златото до съвършенство. Съчетанието между рудник от тракийско време и преминаваща река е идеално за примиване на златинки. Така реките в Източните Родопи се превръщат в най-златоносни у нас, привличащи златотърсачите от цялата страна.

Реките Искър и Огоста с другите две най-златоносни у нас, в които златотърсачи често споделят, че откриват по 2-3 грама злато. Списъкът на златоносни реки в България е толкова голям, че вероятно ще е по-лесно да отбележим реките, в които не се намира злато, отколкото онези, в които имате шанс да откриете златни частички.

Не във всеки участък на златоносните реки обаче може да откриете скъпоценния метал. Ще ви помогнем със списък на нещата, на които да обърнете внимание, както и какво може да ви подскаже, че сте близо до мечтата си. Как да разберем къде има злато в реката?

Не е съществено да знаете само коя е най-златоносната река в България, тъй като промиването със сито е трудоемка и времеемка задача и не си заслужава да влагате време и усилия, ако златото не е там. Има няколко общи характерни белези на местата, които са богати на злато. Споделяме ги с вас, за да знаете какво точно да търсите и какво ви подсказва за наличието на златни находища.

– Полски хвощ

Няма обяснение на този факт, но практиката показва, че изключително често злато се открива там, където виреят десетки растения полски хвощ – 100 и повече, разположени гъсто.

– Кварц

Ако откриете кварц, то вероятността да откриете и злато значително нараства. Това е минерал, естествен камък с редица приложения, сред които и в бижутерията.

– Магнетит

Магнетитът е минерал с черен цвят, железен оксид, използван и за производство на бижута.

 

Това е минералът с най-силни магнитни свойства, което прави откриването му сравнително лесно, ако използвате голям магнит. Наличието на магнетит в съчетание с наличие на кварц и полски хвощ сочи, че вероятно сте близо до находище в златоносната река. Ако се чудите открива ли се наистина достатъчно злато в реките ни от практикуващите това хоби, то отговорът е да.

Разкази на очевидци свидетелстват за 30-40 и дори повече грама, открити само от един човек за ден, така че попълването на изтънелия семеен бюджет с копаене се оказва реалност, а не просто израз, навлязъл в езика ни.

Continue Reading

Previous: Татко-мечта и съпруг от класа: Падна тайна за сина на Краси Радков
Next: Умиращата Анита Мейзер: Сбогом, приятели!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.