Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я
  • Новини

Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
fdsgdvdfvvvvcvc.png

Бездомна, безпарична и болна – в тази нелепа ситуация се оказва гурбетчийка от Пазарджик след 20 години труд само в Гърция, отделно в родината, и то на държавна и сравнително добре платена работа.

Грешката на Румяна* е, че се е предоверила на собствения си син, за когото сега тя е нежелана, разбра 365 Новини.

„През цялото време всичко, каквото изкарвах, го изпращах на сина и снахата, разказва Румяна. Колкото пари са искали, толкова съм давала, без да се замислям – те са ми деца! Извадих им генерално пълномощно да се разпореждат с цялото ни семейно имущество, защото като не бях в България, нямаше как да е иначе. Купища багаж бях пратила, те го използвали за обзавеждане на новата си къща, не ми го дават.

Приписах на сина си и дома ни с условие да го наследи, след като умра. Но друго стана. Като отворих дума за моя дял от багажа и парите, вдигнаха скандал и в техния дом вече се чувствам излишна. А не искам да им преча. Добре се разбират, снахата е родена да бъде майка – еталон е в това отношение. Нека са щастливи…“, реди с обида жената.

Повод да ни потърси стана статия за приказна къща в Дъбравите, която се отдава без наем. Румяна също търси подслон, пише в. „Марица“. Засега още е в Гърция, но заради влошеното си здраве (има неуспешни операции, диабет, хипертония) иска да се върне в родния край веднага щом отпуснат социална пенсия. Тя няма да е достатъчна за наем, нито за изплащане на нов дом.

Отхвърлената майка обаче се страхува да вземе имот без наем.

Веднъж лъгана, и то от най-близките си, тя се страхува, че може да бъде изгонена от чуждия дом в неподходящ момент. Затова търси да купи къща на село. Готова е да плати около 5000 лева и няма никакви претенции, с изключение на това селото да е близо до Пазарджик, за да може да ходи по лекари. Ако някой има селски имот за продан и е склонен да приеме такава цена, нека се обърне към репортерите на „Пазарджишка Марица“, всички предложения ще предадем на пострадалата от прекомерното си доверие жена.

Най-тъжната констатация в разговора ни с нея бе, че колкото гурбетчийки в Гърция познава, почти всички са на нейния хал – излъгани, ограбени и изоставени от собствените си деца. Когато се върне в Пазарджишко, жената се зарича да направи неправителствена организация за правна помощ на пострадали по тази схема възрастни хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникални минерални извори до София лекуват редица заболявания
Next: Сбъркал е професията! Юксел Кадриев шашна с нова песен

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.