Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български град става нашенски Детройт с мегаинвестиция от 1 милиард от автомобилостроител
  • Новини

Български град става нашенски Детройт с мегаинвестиция от 1 милиард от автомобилостроител

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2024
dsfvsdfvxasxsadsfsdg.png

Пловдив се превърна в икономическия център на България.

Очакваме мегаинвеститор в областта на автомобилостроенето. Има конкретно запитване от такава компания. Това заяви областния управител на Пловдив Илия Зюмбилев за „Банкеръ“.

От думите му стана ясно, че към момента нещата са в доста ранен етап. И уточни, че става въпрос за европейска компания, не за азиатска.

„Сумата е над 1 милиард лева. Но преди това да се случи, ние трябва да сме готови с инфраструктура, кадри и всичко останало“, обясни Зюмбилев.

Пловдив е оглеждан от голяма чуждестранна компания за мегаинвестиция от 750 милиона евро. Става въпрос за митичния завод за батерии, за който с недомлъвки се говори от миналата година. Кой е инвеститорът обаче, официално не е ясно, защото родните власти и в частност Българска агенция за инвестиции (БАИ) е подписала споразумение за конфиденциалност.

Районът на Пловдив, Стара Загора и София са попаднали в т.нар. „шорт листа“ на големия инвеститор. Нещо повече, единствената община, която е участвала в преговорите, е Община Пловдив, наред с пет министерства – на икономиката, на иновациите, на образованието, на околната среда и това на регионалното развитие и благоустройството. Това става ясно от отговор на министъра на иновациите Милена Стойчева до група депутати от ГЕРБ-СДС, които са входирали въпроса си през деловодството на НС. Там министърът хронологично описва, че инвеститорът е посетил за първи път България през декември 2021 г., огледал е трите локации, придружаван от служители на БАИ, но през лятото на следващата година е информирал, че замразява инвестиционния си интерес към България.

 

„Това се дължи на сложни обстоятелства, свързани с инвеститора, а именно преструктуриране на проекта, като идеята за това е повишаване на размера на инвестицията и увеличаване на производствения капацитет“, пише в официалния си отговор министър Стойчева. Тя допълва, че комуникацията с чуждестранния инвеститор е подновена отново през февруари т.г., като част от проактивния маркетинг на БАИ спрямо всички потенциални инвеститори. По думите й, сключеното споразумение за конфиденциалност има срок, докато компанията окончателно вземе решение.

Едната вероятност е да става въпрос за белгийската компания Avesta Battery & Energy Engineering (ABEE). И ако това е така, означава, че сме изпуснали инвеститора. В края на юни стана ясно, че АВЕЕ ще инвестира 1,4 млрд. евро в завод за батерии в Румъния, като производството ще е ориентирано основно към батерии за автомобили, но и за съхранение на енергия. Малко по-рано стана ясно, че един от най-големите производители на електронни компоненти в Япония – Таmurа Соrроrаtіоn, също планира да построи нова фабрика за батерии в Румъния, в околността на Фетещи, на около 100 км от границата с България.

Самият министър-председател акад. Николай Денков пък в края на септември каза пред журналисти, че „заради шума около батериите България е изпуснала крупен инвеститор, който е отишъл да разкрие 8000 работни места в Румъния“.

Подобна истерия и тайнственост имаше и покрай голямата потенциална инвестиция на „Фолксваген“ през 2019 година на стойност над 1 милиард евро. България, и в частност икономическата зона край Пловдив, се състезаваше с Турция. Накрая германският концерн реши да инвестира сумата в разширение на съществуващия си завод в Словакия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Карта с 200 лева ваучер за стотици хиляди работещи в България
Next: Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.