Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български град става нашенски Детройт с мегаинвестиция от 1 милиард от автомобилостроител
  • Новини

Български град става нашенски Детройт с мегаинвестиция от 1 милиард от автомобилостроител

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2024
dsfvsdfvxasxsadsfsdg.png

Пловдив се превърна в икономическия център на България.

Очакваме мегаинвеститор в областта на автомобилостроенето. Има конкретно запитване от такава компания. Това заяви областния управител на Пловдив Илия Зюмбилев за „Банкеръ“.

От думите му стана ясно, че към момента нещата са в доста ранен етап. И уточни, че става въпрос за европейска компания, не за азиатска.

„Сумата е над 1 милиард лева. Но преди това да се случи, ние трябва да сме готови с инфраструктура, кадри и всичко останало“, обясни Зюмбилев.

Пловдив е оглеждан от голяма чуждестранна компания за мегаинвестиция от 750 милиона евро. Става въпрос за митичния завод за батерии, за който с недомлъвки се говори от миналата година. Кой е инвеститорът обаче, официално не е ясно, защото родните власти и в частност Българска агенция за инвестиции (БАИ) е подписала споразумение за конфиденциалност.

Районът на Пловдив, Стара Загора и София са попаднали в т.нар. „шорт листа“ на големия инвеститор. Нещо повече, единствената община, която е участвала в преговорите, е Община Пловдив, наред с пет министерства – на икономиката, на иновациите, на образованието, на околната среда и това на регионалното развитие и благоустройството. Това става ясно от отговор на министъра на иновациите Милена Стойчева до група депутати от ГЕРБ-СДС, които са входирали въпроса си през деловодството на НС. Там министърът хронологично описва, че инвеститорът е посетил за първи път България през декември 2021 г., огледал е трите локации, придружаван от служители на БАИ, но през лятото на следващата година е информирал, че замразява инвестиционния си интерес към България.

 

„Това се дължи на сложни обстоятелства, свързани с инвеститора, а именно преструктуриране на проекта, като идеята за това е повишаване на размера на инвестицията и увеличаване на производствения капацитет“, пише в официалния си отговор министър Стойчева. Тя допълва, че комуникацията с чуждестранния инвеститор е подновена отново през февруари т.г., като част от проактивния маркетинг на БАИ спрямо всички потенциални инвеститори. По думите й, сключеното споразумение за конфиденциалност има срок, докато компанията окончателно вземе решение.

Едната вероятност е да става въпрос за белгийската компания Avesta Battery & Energy Engineering (ABEE). И ако това е така, означава, че сме изпуснали инвеститора. В края на юни стана ясно, че АВЕЕ ще инвестира 1,4 млрд. евро в завод за батерии в Румъния, като производството ще е ориентирано основно към батерии за автомобили, но и за съхранение на енергия. Малко по-рано стана ясно, че един от най-големите производители на електронни компоненти в Япония – Таmurа Соrроrаtіоn, също планира да построи нова фабрика за батерии в Румъния, в околността на Фетещи, на около 100 км от границата с България.

Самият министър-председател акад. Николай Денков пък в края на септември каза пред журналисти, че „заради шума около батериите България е изпуснала крупен инвеститор, който е отишъл да разкрие 8000 работни места в Румъния“.

Подобна истерия и тайнственост имаше и покрай голямата потенциална инвестиция на „Фолксваген“ през 2019 година на стойност над 1 милиард евро. България, и в частност икономическата зона край Пловдив, се състезаваше с Турция. Накрая германският концерн реши да инвестира сумата в разширение на съществуващия си завод в Словакия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Карта с 200 лева ваучер за стотици хиляди работещи в България
Next: Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.