Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български пилот на Луфтханза за първи път засне НЛО след 20 години в небето
  • Новини

Български пилот на Луфтханза за първи път засне НЛО след 20 години в небето

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
bdsfgdfherher.png

Изключителни кадри пусна пилотът Марио Бакалов.

Той е старши първи офицер и е единственият български пилот в Lufthansa, лицензиран да пилотира А380.

Бакалов е заснел НЛО, докато пилотира.

Ето какво пише той за кадрите, които публикува:

„Един от най-честите въпроси, който получавам е дали някога съм виждал НЛО.

За разочарование на повечето хора, до сега винаги съм отговарял с не. Разбира се, на небето се срещат всякакви интересни феномени като северно сияние, ярки метеорити, различни сателити, отражения и други, но за всички тези наблюдения съм имал логично обяснение.

След близо 20 години във въздуха и 12.000 летателни часа за първи път наблюдавахме с моите колеги нещо което силно ни впечатли без да можем да си го обясним: на полет от Казабланка за Франкфурт над Испания през нощта пред нас се появяваха и изчезваха в рамките на половин час три светлини.

Попитах астрономи като Тихомир Димитров каква може да бъде причината за това явление, но не получих конкретен отговор.

За това се обръщам към вас. Знам, че в аудиторията ми има пилоти, физици, астрономи, математици, изследователи. Виждал ли е някой нещо подобно и може да разкаже за какъв феномен става дума. Сигурен съм, че заедно ще намерим логичен отговор.

Благодаря ви!“

Появиха се предположения, че това са сателитите на Мъск Старлинкс, но той опроверга.

„Не смятам, че са те. Изглеждат по друг начин, за минути минават и са винаги подредени като верига“, посочва пилотът.

НЛО-то е на височина около 11 хиляди метра.

Тоест няма начин да е дрон. Ако сте били около американската военна база във Висбаден, може би, имало някакъв шанс да е някаква тяхна нова летяща машина, обяснява човек в коментарите.

Възможно е да е изпитателен секретен апарат. Възможно е да е действително НЛО. Възможно е всичко буквално. Няма как да сме сами във вселената. Чисто математически не е възможно.

Бакалов обяснява, че НЛО не означава задължително извънземни.

Не са и Персеидите.

Кадрите са от 27 август над Испания, а Персеидите се виждаха около 12 август.

Обектите се виждаха дълго време и изглеждаха, че не си променят позицията, посочи пилотът.

 

Той опроверга и вариантът това да е отражение на стъклото.

„Сложихме карти под стъклото за да няма отражения.“, обясни той.

Преди около 30 години (бях втори или трети клас) на път през Средна гора с баща ми с автомобил видяхме абсолютно същото нещо. Спирахме няколко пъти да го наблюдаваме и след толкова години още нямам отговор какво може да е било. Факт е че за първи път виждам това нещо отново след толкова години… следя с интерес дали ще се намери логичен отговор! Зяпнах когато видях видеото ти!, посочва друг човек.

„Миналата седмица към 2ч излязох на терасата и в небето имаше абсолютно същите светещи и угасващи обекти.

Около 20 мин интересно беше да ги наблюдавам.“, посочва друг участник в дискусията.

Бакалов посочва, че Земята не е плоска, за да стане ясно, че не вярва в конспирации, които напоследък заливат като зараза мрежата.

„

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог: Борисов напомни кой е шефът – вдигна си цената
Next: Сестрата на Селин Дион проговори за ада и агонията, през които певицата преминава и няма спасение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.